Били ли са земите на днешното село Маринка собственост на цар Борис III?

Историята на село Маринка е свързана с интересни сведения за земите, върху които е възникнало населеното място. Според местни предания и исторически данни районът е бил част от големи земеделски и ловни територии, използвани от българския царски двор. Именно поради това често се твърди, че земите около селото са принадлежали на цар Борис III и са били използвани за отглеждане на овце и за ловни мероприятия.

Трябва обаче да се има предвид, че село Маринка е основано през 1909 година, докато Борис III става български цар едва през 1918 година. Поради тази причина е по-точно да се говори за царски земи или за имоти, свързани с царската институция и българската корона, отколкото за лична собственост на Борис III още при създаването на селото. Възможно е впоследствие част от тези територии да са били включени в стопанствата и ловните владения на монарха.

Районът южно от Бургас и северните части на Странджа дълго време са били слабо населени и покрити с обширни гори и пасища. Това ги прави подходящи както за животновъдство, така и за организиране на ловни излети. Именно тук първите заселници започват постепенно да разчистват горските масиви и да превръщат земята в обработваеми площи.

Местните жители, дошли от Габровско, Софийско и други райони на страната, изиграват ключова роля за развитието на селото. С много труд те създават ниви, овощни градини и стопанства, които променят облика на района. Така земите, известни някога като ловни и пасищни територии, постепенно се превръщат в основа за ново българско селище.

Макар да няма категорични доказателства, че всички земи на днешна Маринка са били лична собственост на цар Борис III, историческите сведения сочат, че районът е бил тясно свързан с царските владения и ловни територии. Именно тази връзка е запазена в местната памет и до днес представлява любопитна част от историята на селото.