Битката при Клокотница – триумфът на цар Иван Асен II и възходът на България
Битката при Клокотница, състояла се на 9 март 1230 г., е едно от най-значимите военни събития в българската средновековна история. В сражението, проведено край едноименната река и близо до днешното село Клокотница, войските на българския владетел Иван Асен II нанасят съкрушително поражение на армията на епирския владетел Теодор Комнин. Победата има огромно значение за политическото и териториалното укрепване на Втората българска държава и утвърждава България като водеща сила на Балканите.
Предпоставките за конфликта са свързани с нарастващото влияние на Иван Асен II в региона. Българският цар успява да разшири политическото си присъствие и да установи отношения със Сърбия и Латинската империя. Особено сериозно безпокойство у Теодор Комнин предизвикват намеренията на българския владетел да участва в политическите дела на Константинопол и да стане настойник на малолетния латински император Балдуин II. Предвижданият брак между Балдуин и дъщерята на Иван Асен II, Елена, би засилил допълнително българското влияние и би ограничил амбициите на епирския владетел.
Влошаването на отношенията между двете държави води до решението на Теодор Комнин да предприеме военен поход срещу България. Той разчита на бърз успех и очевидно подценява възможностите на българската армия. Увереността му в предстоящата победа е толкова голяма, че взема със себе си не само войската, но и своето семейство, придворните си служители и личната прислуга. Това обстоятелство впоследствие се оказва особено неблагоприятно за него, тъй като цялото му обкръжение попада в ръцете на българите.
Решителното сражение се разиграва сутринта на 9 март 1230 г., в деня, посветен на Светите четиридесет мъченици. Мястото се намира приблизително на десет километра западно от днешния град Хасково. Според местните предания Иван Асен II разполага лагера си на хълма Хасар, близо до сегашното село Сталево. Преди началото на битката българският владетел предприема символичен и психологически ход. Той нарежда нарушеното от Теодор Комнин мирно споразумение да бъде прикрепено към копие и издигнато пред войниците като знаме. Така напомня на армията си за причините за конфликта и подчертава, че България защитава правата си.
В хода на сражението Иван Асен II демонстрира отлични военни умения и успява да надделее над противника, въпреки че според традиционните сведения българската войска е по-малобройна. С помощта на добре организирани действия и подходяща военна стратегия българите разбиват силите на Теодор Комнин, сред които има ромейски воини и западноевропейски наемници. Поражението е пълно, а самият епирски владетел е заловен заедно със синовете, дъщерите и останалите членове на семейството си. Така военният поход, замислен като лесна победа над България, завършва с катастрофа за Епирското владетелство.
След победата Иван Асен II проявява забележително великодушие към победените. Докато знатните пленници, включително Теодор Комнин и неговото семейство, са изпратени в българската столица, обикновените войници получават храна и са освободени да се завърнат по домовете си. Този жест се превръща в отличителна черта на управлението му и допринася за доброто му име сред различните народи в региона. Византийският историк Георги Акрополит също отбелязва уважението, с което българският владетел е посрещан не само от българите, но и от ромеите и други народи.
Последиците от победата при Клокотница са изключително мащабни. България разширява значително своите владения и засилва позициите си в Тракия, Македония и Албания. Влиянието на Иван Асен II достига до важни територии между Адриатическото и Черно море, а редица градове признават неговата власт. Епирската държава губи предишното си могъщество и вече не може да бъде сериозен съперник на България. Успехът превръща българското царство в една от най-влиятелните политически сили в Югоизточна Европа през XIII век.
В памет на победата Иван Асен II предприема изграждането или основното обновяване на църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. Храмът е посветен на светците, чийто празник съвпада с датата на историческото сражение. В една от колоните е издълбан прочутият Търновски надпис на владетеля, който свидетелства за разгрома на войската на Теодор Комнин и за разширяването на българските владения. Този паметник е сред най-ценните писмени свидетелства за управлението на Иван Асен II и за международното положение на България през Средновековието.
Събитията от 1230 г. продължават да живеят и в местните предания около Хасково и село Сталево. Според една от легендите ранените български воини са лекувани с минералната вода в района на днешните Хасковски минерални бани. В местния фолклор се пази и споменът за традиционния събор „Банско одуше“, свързван с почитта към загиналите в битката. В Сталево празникът на селото се отбелязва на 9 март, а на хълма Хасар се пазят останки от стара крепостна църква. Сред интересните обичаи е хвърлянето на камък в посока Клокотница с думи, които напомнят за поражението на Теодор Комнин.
Днес победата при Клокотница е увековечена чрез различни паметници и исторически знаци. Сред тях са колоната с надписа на Иван Асен II в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, обозначенията на хълма Хасар и бронзовият барелеф на българския цар край път Е-80, близо до историческото място. Тези паметни знаци напомнят за събитие, което променя политическото равновесие на Балканите. Битката при Клокотница остава символ на военния талант, държавническата далновидност и великодушието на Иван Асен II, както и на един от най-славните периоди в историята на средновековна България.
