Боят с петли – проектиране на вътрешното желание за спорове на зрителите във външни изяви

В боя с петли може да открием проектиране на вътрешното желание за спорове на зрителите във външни изяви.

Видове боеве с петли

Боят с петли е хазартен спорт. На практика това е състезание между петли, които са обучени от своите стопани с такава цел. Зрителите правят залози за победата на един от петлите. Залозите са позволени както преди състезанието, така и по време на провеждането му. При обучението на петела гребенът му се изрязва, защото по време на боя той може да получи увреждане, съпроводено със загубата на кръв. Върху естествените шпори се добавят и изкуствени, които достигат до около 7 см. Ако петелът не се включи в битката, той се приема за победен. Известно е, че повечето петли се бият веднъж в живота си, защото дори и да победят, те умират от раните си в този кървав спор за не повече от седмица.

Видовете боеве са:

Състезание

Боевете на петлите са по двойки. Броят на печалбите на даден петел го определя като победител.

Кралски бой

На ринга излизат едновременно всички петли, а победител е последният жив.

Уелски бой

В четири кръга се бият осем двойки петли.

Боят с петли – история

Петлите са опитомени от хората още през 4 век пр. н. е. Първите боеве с петли се провеждат в Персия, Китай и Индия. Когато Темистокъл (524г. – 459г. пр. н. е.) се завръща от поход в Персия, построява в Гърция специален амфитеатър за боеве. В ранната атинска демокрация Темистокъл бил известен с мъдростта си. Плутарх разказва, че когато той продавал един имот, наредил на глашатая да обяви, че имотът има и добър съсед. След победа в битка, Темистокъл установил годишни тържества, в които има бой с петли. Обявил, че тези тържества са знак на благодарност към боговете, които чрез боя с петли дават на хората поличба за победа. Младите атиняни трябвало да присъстват на тези боеве и да вземат пример от петлите, които се бият до последно. По-късно атиняните започнали да устройват битки с птици на пазарния площад. Появили се и такива като Полиарх (4 в. пр. н. е.), който погребвал любимите си петли с траурно шествие, издигал им каменни плочи с епитафии. В Атина петелът става символ на състезание и победа. Така се появяват и първите обучители на петли.

За разлика от гърците римляните не били почитатели на боевете с петли. Въпреки това в Националния археологически музей в Неапол има римски мозайки, които изобразяват сцени на боеве с петли. От Рим боевете с петли се разпространяват из държавите от Западна Европа, а после и в техните колонии. Един от спътниците на Магелан (Пигафета) отбелязва, че на остров Палаван всички имат петли и ги принуждават да се бият помежду си срещу залози. През 19 век в английското кралско семейство боят с петли е сред любимите забавления. През 1849г. този спорт е забранен в Англия. Франция прави изключение при забраната за няколко области, в които боевете с петли се смятат за част от традиционната култура.

Против

От самото начало боят с петли предизвиква съпротивата на църквата и голяма част от общността. Противниците на боя с петли отбелязват и многото измами, с които той е съпроводен. Собствениците на петли могат например да натрият врата на петела със свинска мас или олио, върху натривката поръсват черен пипер. Ако другият петел хване врата на противника си, пиперът влиза в клюна му, така той загубва част от боеспособността си.

Аврелий Августин (4 век)

Аврелий Августин (Картаген) се спира на боевете с петли в есето «За поръчката» и пита «дали сме виждали нещо по-грозно от победен петел?». Той е един от първите мислители, които откриват в боевете с петли външна проекция на вътрешното желание на човека за спор. В римокатолицизма е обявен за светец. В «Изповеди» Аврелий Августин отново задава въпрос: «Що за удоволствие е ужасяващата гледка на едно разкъсано тяло? И все пак видят ли хората подобно тяло да лежи някъде, стичат се, за да се натъжат, за да пребледнеят.»… «Разправят ти за наслади, но наслади, противни на закона на Господа».

За

Една от причините за популярността на този спорт е фактът, че за организирането му не са нужни много пари, но могат да се спечелят.

Друга вероятна причина е малкото пространство, което заема боят. Зоната е кръгла и диаметърът й е около 6 метра. Пространството се загражда, за да не може петлите да напуснат боя.

Като религиозна причина за съществуването на боевете с петли може да посочим например състезанията на Бали. Там те се считат за ритуал на жертвоприношение. Провеждат се на храмови фестивали или при религиозни церемонии.

Като следваща причина бихме посочили именно проектирането на вътрешното желание за спорове на зрителите във външни изяви. В живота и творчеството си Хемингуей също стига до този извод.

Хемингуей (1899 – 1961)

Един от героите на Хемингуей (Хари) в «Снеговете на Килиманджаро» казва: «Аз съм петел, който се е качил на бунището да кукурига». Макар това «бунище» в контекста да се оказва любовта. В Кий Уест, където Хемингуей е живял, кубинците са докарали бойни петли, с които организирали турнири по улиците. През 1959г. тези боеве са забранени и петлите били пуснати свободно по улиците. Отново са легализирани през 1980г. Хемингуей е един от почитателите на боевете с петли.

Вглеждайки се в многоетажната човешка природа и в проектирането във външни изяви на вътрешното желание на хората за спорове, писателят Хемингуей заявява: «Казват, че боевете с петли са жестоки. Но какво, по дяволите, друго трябва да прави един боен петел?»