ЦРУ превърнало котка в шпионин – защо секретният експеримент се провалил?

В разгара на Студената война американското Централно разузнавателно управление (ЦРУ) търси необичайни начини за събиране на секретна информация. Една от най-странните идеи е превръщането на домашна котка в подвижно подслушвателно устройство. Проектът получава кодовото наименование „Акустично коте“ (Acoustic Kitty). Замисълът изглежда привлекателен за разузнавачите: котките могат незабелязано да се приближават до хора, да се движат свободно в паркове и дворове и рядко предизвикват подозрение. Ако животното бъде оборудвано с миниатюрен микрофон и радиопредавател, то би могло да подслушва разговори на съветски дипломати и други интересуващи разузнаването лица. Но дали естествените способности на котката могат да бъдат превърнати в надеждна шпионска технология?

Първото предизвикателство е техническо – как да се постави подслушвателна апаратура в живо животно, без тя да пречи на движенията му. Според публикуваните сведения специалисти, работещи за ЦРУ, разработват система с миниатюрен микрофон, радиопредавател и антена. Част от оборудването е имплантирано хирургически, а антената е прикрита по тялото на котката. Целта е животното да изглежда напълно обикновено, докато предава разговорите на намиращи се наблизо хора. Това е изключително сложна задача за електрониката на 60-те години, когато батериите и предавателите са значително по-големи от съвременните. Специалистите успяват да постигнат определени технически резултати, но възниква далеч по-труден проблем: апаратурата може да бъде управлявана, докато поведението на котката не се подчинява на същите правила.

Втората и най-сериозна пречка е поведението на самото животно. Котките могат да бъдат обучавани, но тяхната мотивация и реакциите им към околната среда трудно се съчетават с изискванията на тайна разузнавателна операция. Животното може внезапно да промени посоката си, да последва интересен звук, да се уплаши от автомобил или да потърси храна. За разузнавачите това означава, че дори съвършеният микрофон няма стойност, ако котката не се приближи до определените хора и не остане достатъчно дълго край тях. Според бившия служител на ЦРУ Виктор Маркети изследователите установили, че гладът отвлича вниманието на животното и се опитали да преодолеят проблема чрез допълнителни технически намеси. Тези подробности обаче произхождат от неговия разказ и не всички могат да бъдат независимо потвърдени от разсекретените документи.

Най-популярната история за провала на операцията разказва как котката загинала под колелата на такси още при първия полеви опит. Според Виктор Маркети разузнавачите пуснали оборудваното животно в близост до двама мъже, разговарящи на пейка. Вместо да се приближи до тях, котката тръгнала към улицата и била прегазена. Тази история се превръща в символ на абсурдните експерименти от Студената война. Но съществува съществен исторически спор: други участници и източници оспорват версията за смъртта на животното. Дресьорът Боб Бейли, свързан с подобни изследвания, твърди, че котките действително могат да бъдат обучавани за определени задачи. Представител на ЦРУ също отрича популярния разказ за таксито. Следователно трагичният инцидент не бива да се представя като безспорно установен факт. Сигурното е, че проектът не постига необходимата оперативна надеждност.

Решаващото доказателство за неуспеха се съдържа в разсекретен документ на ЦРУ от март 1967 година, озаглавен „Views on Trained Cats“ („Становища относно обучени котки“). В него специалистите признават, че обучаването на котки да се придвижват на кратки разстояния е възможно и представлява забележително научно постижение. В същото време заключават, че използването им за конкретните разузнавателни цели е практически неподходящо. Причините са свързани с условията на реалната среда и изискванията за сигурност. Това е особено важен момент: проектът не се проваля непременно защото електрониката изобщо не работи или защото котките са напълно необучаеми. Той се проваля, защото съчетанието между техника, животинско поведение и непредвидими обстоятелства не може да осигури надежден резултат. През 2001 година документите стават широко известни след публикуването им от американския Национален архив по сигурността.

Операция „Акустично коте“ поставя и сериозен етичен въпрос: докъде може да стигне науката, когато служи на разузнаването? Хирургическото имплантиране на електронни устройства в животно, което не може да даде съгласие и е изложено на риск, поражда основателни възражения от гледна точка на хуманното отношение към животните. От научна гледна точка експериментът показва границите на технологичния оптимизъм: не всичко, което е технически осъществимо, е практически полезно или морално оправдано. За едни проектът е пример за изобретателността на учените в условията на Студената война. За други той е символ на неоправдано използване на животни за военни и разузнавателни цели. Но най-важният спор остава: може ли един експеримент да се нарече научен успех, когато доказва техническа възможност, но се оказва практически безполезен и поставя под съмнение етичните граници на изследванията?