Помогнал ли е Сталин на Хитлер да завладее Полша през 1939 година?
На 1 септември 1939 година германските войски нахлуват в Полша, а светът става свидетел на началото на Втората световна война в Европа. Танковете и авиацията на Адолф Хитлер атакуват полската армия, докато Великобритания и Франция обявяват война на Германия на 3 септември. Но зад германското нападение стои и едно дипломатическо споразумение, което променя стратегическата обстановка в Европа. Само девет дни преди войната, на 23 август 1939 година, Германия и Съветският съюз подписват пакта „Молотов–Рибентроп“. Официално той предвижда ненападение между двете държави, но тайният му протокол определя сфери на влияние в Източна Европа и предвижда подялба на Полша. Така Сталин дава на Хитлер нещо изключително важно – увереността, че при нападението над Полша Германия няма да бъде атакувана от Съветския съюз. Това не е пряка съветска военна помощ при германското настъпление на 1 септември, но е съществена политическа и стратегическа подкрепа за осъществяването му.
Сталин обаче не се ограничава само с дипломатическо споразумение. На 17 септември 1939 година, когато полската армия вече води тежки сражения срещу германските войски, Червената армия нахлува в източните райони на Полша. Съветското правителство оправдава действията си с твърдението, че полската държава е престанала да съществува и че Москва трябва да защити украинското и беларуското население в тези територии. В действителност нахлуването съответства на предварително договореното разпределение на сферите на влияние. Полша се оказва притисната между две армии, настъпващи от противоположни посоки. Германските и съветските войски не провеждат една обща операция под единно командване, но действията им водят до общ резултат – разгром и подялба на полската държава. За поляците разликата между идеологическите противници Хитлер и Сталин губи значение, когато и двете държави окупират тяхната родина.
Съществуват и конкретни доказателства за германско-съветско сътрудничество след нахлуването. При придвижването си германските и съветските части установяват контакт и съгласуват изтеглянето и разполагането си в определените окупационни зони. Особено известни са събитията в Брест през септември 1939 година, когато германски и съветски войници участват в церемония по предаването на града на съветските сили. На 28 септември двете държави подписват Договор за дружба и граница, с който уточняват окончателното разделяне на завладените полски територии. Документите показват, че сътрудничеството не е било случайно съвпадение на военни действия. То произтича от предварителни политически договорености и е насочено към установяване на нов ред в Източна Европа. В същото време не бива да се твърди, че двете армии са били обединени в общо военно командване или че са действали като постоянен военен съюз.
Помощта на Сталин за Хитлер има и икономическо измерение, което става особено важно след разгрома на Полша. Още през август 1939 година двете държави сключват търговско-кредитно споразумение, а през февруари 1940 година подписват ново мащабно икономическо споразумение. Съветският съюз доставя на Германия нефтопродукти, зърно, метали и други суровини, необходими за германската промишленост и военна икономика. В замяна Москва получава машини, промишлено оборудване и технологии. Това сътрудничество подпомага германската икономика във време, когато Великобритания се стреми да ограничи германските доставки по море. Важно е обаче да се направи разграничение: голяма част от тези доставки са осъществени след полската кампания и не могат да се представят като непосредствена причина за германската победа през септември 1939 година. Те показват, че сътрудничеството между двата режима продължава и след разделянето на Полша.
Защо Сталин приема споразумение с Хитлер, след като нацизмът и комунизмът са идеологически противници? Историците посочват няколко основни мотива. Съветският ръководител се стреми да отложи евентуална война с Германия, да придобие територии и да измести съветските граници на запад. Неуспешните преговори за колективна сигурност с Великобритания и Франция също допринасят за решението на Москва да се споразумее с Берлин. Според една историческа интерпретация Сталин се надява европейските капиталистически държави да се изтощят във взаимна война, докато СССР укрепва позициите си. Други изследователи поставят по-силен акцент върху съветските опасения за сигурността. Тези обяснения могат да помогнат да се разберат мотивите на Кремъл, но не отменят факта, че СССР участва във военното завладяване и разделянето на суверенна държава. Последвалите съветски репресии срещу полското население, включително разстрелите на хиляди полски офицери и представители на интелигенцията през 1940 година, показват трагичните последствия от окупацията.
Историческият спор завършва с един важен парадокс: Сталин подпомага германската експанзия през 1939 година, но само две години по-късно самият Съветски съюз става жертва на нападението на Хитлер. На 22 юни 1941 година Германия започва операция „Барбароса“ и нарушава пакта за ненападение. Двете държави се превръщат в смъртни врагове, а СССР понася огромни човешки и материални загуби във войната срещу нацизма. Тази последваща история обаче не променя документално установените събития от 1939 година. Отговорът на въпроса дали Сталин е помогнал на Хитлер при нападението над Полша е положителен, но изисква уточнение: помощта се изразява най-напред в дипломатическото осигуряване на германското нападение, последвано от самостоятелна съветска инвазия, териториална подялба и икономическо сътрудничество. Остава въпросът: може ли една държава да оправдае участието си в завладяването на чужда територия с желанието да спечели време и да гарантира собствената си сигурност?
