Два кораба атакувани край България – кой носи отговорност и колко безопасно е Черно море?
Нападението в българската икономическа зона предизвика международни спорове за сигурността на корабоплаването, отговорността за атаките и защитата на цивилните моряци.
Черно море се превърна в сцена на нова трагедия, която поставя въпроса докъде може да се разпростре войната между Русия и Украйна. В ранните часове на 6 октомври 2026 г. два търговски кораба са атакувани с въздушни и морски дронове на около 70 морски мили източно от българския град Бяла. Нападението става в изключителната икономическа зона на България. Единият кораб потъва, а другият е обхванат от пожар. Българските власти определят атаките като недопустимо посегателство срещу международното корабоплаване. Случаят предизвиква тревога не само заради загубата на плавателен съд, но и заради съдбата на моряците, оказали се във военен конфликт, в който не участват.
Потъналият кораб ALFA WATAN, плаващ под флага на Того, получава тежки поражения и изчезва под водата. Съдбата на екипажа му остава неизвестна. Според информацията, разпространена на 8 октомври от Ройтерс, Сирия настоява за независимо международно разследване и за продължаване на усилията за установяване на съдбата на изчезналите моряци, сред които има сирийски граждани. Вторият кораб – ABLE, под флага на Палау, е обхванат от пожар, но всичките му 18 моряци са спасени. Двама от тях получават сериозни наранявания. В спасителната операция участва българският кораб „Диоскурия“, а впоследствие се включват военноморските сили и граничната полиция.
Кой е извършил атаките? Това е първият голям спор около трагедията. Украинският президент Володимир Зеленски обвинява Русия, като свързва нападението с опитите за нарушаване на корабоплаването в западната част на Черно море. Москва отрича отговорност за атакуваните кораби. Българският премиер Румен Радев посочва, че съществуват косвени основания за подозрения, но подчертава липсата на окончателни доказателства. Противоречивите твърдения показват колко трудно е да се установи отговорността за нападения с безпилотни апарати в морска среда. За категоричен извод са необходими технически данни, анализ на отломки, маршрути и други доказателства.
Защо нападението в българската икономическа зона е толкова тревожно? Важно е да се направи разграничение между териториалните води и изключителната икономическа зона. Последната не е част от държавната територия в същия правен смисъл, но България притежава определени суверенни права и юрисдикция в нея. Следователно нападението не означава автоматично въоръжено нападение срещу територията на държава от НАТО. То обаче създава непосредствен риск за международното корабоплаване и за сигурността на региона. Българските институции са изправени пред необходимостта да организират спасителни операции, да установят причините за инцидента и да обсъдят допълнителни мерки за наблюдение и защита на морските маршрути.
Другият спор е кой трябва да носи отговорност за живота на цивилните моряци. Търговските кораби превозват стоки между пристанища и държави, а екипажите им често включват граждани на различни националности. Те не бива да се превръщат в мишени само защото преминават през район, засегнат от война. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен осъжда атаките срещу цивилното корабоплаване. Сирийските власти настояват за независимо разследване на потъването на ALFA WATAN и поставят въпроса дали са използвани всички възможности за издирване на екипажа. Така трагедията поражда и болезнен обществен въпрос: кога една спасителна операция може да бъде прекратена, ако все още няма окончателни сведения за съдбата на изчезналите хора?
Икономическите последици също могат да бъдат сериозни. Черно море е важен транспортен коридор за зърно, горива, суровини и други товари. Всяка атака срещу търговски кораб увеличава несигурността за корабособствениците, застрахователите и пристанищните оператори. Повишаването на риска може да доведе до по-скъпи застраховки, промени в маршрутите и допълнителни разходи за превозите. Българският премиер предупреждава именно за подобни последствия. Появява се и въпросът дали черноморските държави трябва да изградят по-тясна система за обмен на информация, наблюдение на безпилотни апарати и защита на цивилното корабоплаване.
Трагедията с двата кораба показва, че войната вече създава непосредствени опасности далеч извън бойните действия на сушата. Нападението в българската икономическа зона не е само военен инцидент, а изпитание за международното право, морската сигурност и способността на държавите да защитават цивилните. Докато не бъдат установени извършителите и не се изясни съдбата на изчезналите моряци, ще останат и тежките въпроси за отговорността. Може ли Черно море да остане безопасен международен търговски път, когато цивилните кораби се превръщат в цели на военни атаки? Именно този въпрос превръща трагедията от регионална новина в международен обществен спор.
