Еврозоната – спасение за икономиката или нова зависимост?

Влизането на България в еврозоната е една от най-горещите теми в обществото и политиката. От едната страна стоят поддръжниците на идеята, които виждат в еврото гаранция за финансова стабилност, по-ниски транзакционни разходи и по-лесен достъп до международни пазари. От другата са скептиците, които предупреждават за загуба на контрол върху националната парична политика и опасността от ценови шокове, които ще засегнат най-вече обикновения човек.

Един от основните аргументи „за“ е, че България вече е силно обвързана с еврото чрез валутния борд. На практика левът е фиксиран към еврото, а възможността за водене на самостоятелна парична политика отдавна е илюзия. Затова според привържениците на еврото преминаването към единната валута е естествена стъпка, която ще премахне излишни разходи и несигурност. Те подчертават и символиката – членството в еврозоната би било окончателно потвърждение, че България принадлежи към „ядрото“ на Европейския съюз.

Привържениците на еврото твърдят, че то ще донесе стабилност и по-ниски разходи за бизнеса, но критиците предупреждават, че смяната на валутата може да удари най-силно хората с ниски доходи, за които всяко покачване на цените е тежест.

Противниците обаче изтъкват, че именно този „естествен преход“ може да се окаже капан. С въвеждането на еврото страната окончателно ще загуби възможността дори теоретично да регулира своята валута. В случай на икономическа криза България няма да има инструмент за девалвация или парична интервенция, какъвто използват други държави извън еврозоната. Освен това страхът от повишаване на цените след смяната на валутата е реален – примери от други страни показват, че дори при контролирана инфлация, в ежедневието хората усещат оскъпяване на стоки и услуги.

Големият въпрос е дали България е подготвена да влезе в еврозоната с икономиката, която има днес. Да, техническите критерии са важни, но още по-важно е какво ще означава това за стандарта на живот. Дали въвеждането на еврото ще доведе до повече инвестиции и доверие, или ще постави още по-голямо бреме върху хората с ниски доходи, които едва свързват двата края.

В крайна сметка дебатът за еврото е повече от финансова сметка – той е въпрос на идентичност и суверенитет. Дали сме готови да жертваме националната си валута в името на европейската интеграция, или трябва да търсим баланс между принадлежността към ЕС и запазването на минимална икономическа независимост? Отговорът на този въпрос ще оформи не само бъдещето на икономиката, но и на самото ни общество. Истинският въпрос е дали еврото ще бъде път към просперитет или нова верига, която сами ще поставим на икономиката си.

По материала работи Веселин Байчев