Хазартните спорове през погледа на играча на рулетка (По „Играчът на рулетка“ от Ф. М. Достоевски)

 

Хазартната зависимост при Ф. М. Достоевски

Литературното творчество на Достоевски (1821 – 1881) изследва човешката психика в 11 романа, 3 новели, 17 разказа и 3 есета. Авторът е определен от литературните изследвачи като един от най-значимите психолози в световната литература. В творчеството си той проследява спорове, обхващащи социалния, икономическия и религиозния живот на отделната личност и на цялото общество. Достоевски има зависимост към хазарта и това е причина за финансовите му проблеми. Много пъти е губил на комар всичките си пари, както и парите на жена си (Анна Сниткина). Когато в Баден-Баден писателят отново губи всичко в казината, жена му, която по това време е бременна с първото му дете – София, е принудена да заложи всичко, дори сватбените им халки. Финансовите затруднения на Достоевски стават една от причините за усилената му работа като писател. София умира рано, а след раждането на второто му дете – Любов и третото – синът (Фьодор), жена му смята, че той вече се е справил с хазартната си зависимост.

„Играчът на рулетка“

Романът е написан през 1866г. и е преведен на 40 езика. Сюжетът проследява живота на млад човек (Алексей Иванович), който като учител на децата на разорен генерал, пристига в град Рулетенбург, хазартен център и моден курорт. Магията на  игралните зали тук определя въртележката в човешките съдби.

Хазартните спорове в романа „Играчът на рулетка“

Хазартните спорове в романа „Играчът на рулетка“ могат да бъдат илюстрирани с размислите на човека до рулетката и въпросите, на които той търси отговори.

Добър или лош начин за печалба е хазартът?

Ако за някои хазартът е спор между човека и неговата съдба, за други е бърз и лесен начин за забогатяване. „Хората не само на рулетката, а и навсякъде само това правят, да си отнемат или да печелят един от друг.“ Играчът на рулетка не вижда нищо „мръсно в желанието за печалба“ – „И защо играта да е по-лоша от който и да е друг начин за печеленето на пари, ако щете, макар и от търговията“. Идеята, че „човек може да забогатее отведнъж, за два часа, без да се труди – това много ни примамва.“ Примамлива е и самата мисъл, че е достатъчно да седнеш на масата и вече си богат човек – „Странно, още не съм спечелил, но постъпвам, чувствам и мисля като богаташ и не мога да си се представя другояче.“

Играчът добре разбира, че всъщност има две игри, едната – джентълменска, а другата плебейска и користна. Това разграничение е строго и в същото време „подло“. Джентълменът залага заради играта, за забавата, за да наблюдава процеса на печеленето и губенето. Залага от любопитство или заради изчисленията и пресмятането на шансовете. Плебейското треперене за всяка пара е свързано с другият тип игра – „Парите са всичко!“. До тази заблуда застава и другата – „С пари ще стана друг човек, а не роб.“ Макар че играчът стига до извода, че дали печелиш, или губиш, щом седнеш на игралната маса – ти си компрометиран. Хората не искат да виждат близките си или тези, на които държат, да са седнали на игралната маса.

Историята на мадмоазел Зелма проследява „пробуждането“ след опита лесно и бързо да забогатее чрез хазарт – „След като заложи и последния си луидор… тя получи покана да не се вестява повече в казиното… Сега тя вече не играе; но то е, защото сега, както личи по всичко, тя има капитал, който заема на тукашните играчи под лихва. В това има много повече сметка.“

Какви са причините за спорове между играчите?

Тъй като „сганта наистина играе много мръсно“, около масата стават най-различни кражби, след което възникват спорове. „Забелязах например, че е нещо най-обикновено през масата изведнъж да се протегне нечия ръка и да прибере спечеленото от вас. Почва спор, често вик, – и моля ви, хайде докажете, намерете свидетели, че мизата е ваша“. Споровете между играчите на масата са безкрайни – „не минаваха десет и дори пет минути, без на някой край на масата да се подхване „история“ за спорни мизи.

Крадците се оказват честа причина за спорове в игралните зали. Има ги много „поради добрите условия на действие“. „Навсякъде другаде се налага да крадеш от джобовете или да разбиваш ключалки… а тук е достатъчно чисто и просто да се приближиш до рулетката, да почнеш да играеш и изведнъж явно и гласно да вземеш чуждата печалба и да я сложиш в джоба си; ако пък се завърже спор, мошеникът гласно и високо настоява, че мизата е негова собствена“.  Съответно това не би се получило при големи суми, но „ако сумата не е твърде значителна, истинският й собственик понякога дори просто се отказва от спора, защото му е неприятен скандалът, и се маха.“

Може ли хазартът да е изход и спасение в трудна ситуация?

Хазартният човек най-често е суеверен – „Наистина ли е невъзможно да се докоснеш до игралната маса и да не се заразиш веднага от суеверия?“ В суеверието си той стига до идеята, че предизвиква съдбата и е готов да повярва, че  хазартната игра е единственият изход за човека в трудна финансова ситуация. Такава всъщност е психическата нагласа на хазартния човек – „Зная само, че се налага да спечеля и за мен това е единственият изход“. Играчът на рулетка многократно повтаря това: „Рулетката е единственият изход и спасение“.  Полина също откровено признава: „беше ме обзела безумната и странна мисъл, че непременно ще спечеля тук, на игралната маса. Откъде дойде тази мисъл – не проумявам, но аз вярвах в нея. Кой знае, може би вярвах, защото не ми оставаше никакъв друг шанс, никакъв избор.“ Ражда се убедеността, че спасението е лесно: „тук работата е в това, че едно завъртане на кръга – и всичко се променя.“ Спасението обаче се превръща в падение и Достоевски дава думата на мистър Астли, който характеризира играча на рулетка по следния начин: „Вие сте се вкаменили, вие не само сте се отказали от живота, от своите и обществените интереси, от дълга си на гражданин и човек, от приятелите си, вие не само сте се отказали от каквато и да било цел освен печалбата в играта – вие сте се отказали даже и от спомените си“.

Дори и да губи, хазартният човек продължава да играе и да се надява на близко спасение – „Ако почне да губи, тя вече няма да се отлепи от масата, от инат, от злоба и ще продължи да играе, да играе, а в такива случаи никога не си връщат загубеното“. Вместо изход и спасение в такива случаи хазартът се оказва падение: „На другия ден тя проигра всичко докрай. Това беше неминуемо: ако човек като нея се озове веднъж на този път, той полита все едно като с шейна по заледен скат – все по-бързо и по-бързо“. Цялостната психика на човека се оказва променена: „Аз вече бях свикнал да слагам всичко на карта“.

Каква е ролята на силната емоционална възбуда при споровете в хазартната игра?

Хазартът може да се възприема от играчите като спор на човека със съдбата. „Още докато наближавам игралната зала, през две стаи, щом чуя звъна на изсипвани пари – и почти ме обземат спазми.“ Играчът на рулетка точно описва психическото си състояние: „Тъкмо тогава трябваше да се махна, но в мене се породи някакво странно чувство, някакво предизвикателство към съдбата, някакво желание да я перна по носа, да й се изплезя.“ А после – „…изведнъж, наистина без всякакво предизвикателство на самолюбието, ме обзе страшна жажда за риск. Може би, след като мине през толкова усещания, душата не се засища, а само се раздразва от тях и жадува за още усещания, все по-силни и по-силни, до крайна умора.“

При хазартните игри спорните въпроси за този, който участва в играта, за тези, които наблюдават играта и за тези, които са засегнати от последствията от загубата след играта, са различни. Еднозначни решения при тях няма.