Футболни спорове
Спорове за и във футбола
Най-известният отборен спорт на света е футболът. Макар че подобна игра са играели още през древността (Елада, Рим, Китай, Япония), първите правила на играта са утвърдени в Англия през 1863, а 1904 е създадена ФИФА (Международна футболна федерация), която координира състезанията. Финландският журналист Арто Паасилина (1942 – 2018), разглеждайки популярността на футбола, стига до извода: „Светът днес се управлява от четири неща: пари, религия, футбол и война.“ Кондолиза Райс (бивш Държавен секретар на САЩ) сравнява футбола с войната: „Футболът е като война. Става въпрос за превземане на територия“. Португалският футболист и футболен треньор Жозе Мауриньо също разглежда футбола като вид война: „Футболът е като атомна война. Тук няма победители, има само оцелели“. В задочен спор с тях влиза съвременния американски писател Дон ДеЛило: „Аз отхвърлям понятието футбол като война. Войната е война. Не се нуждаем от заместители, защото имаме истинското нещо“.
Оказва се, че споровете във футбола започват със спорове за отделните представи за играта. Популярността на играта е свързана и с това, че „от пожари, както и от футбол, разбират всички“ (Владимир Санин). Споровете във футбола са съпроводени от допълнителен интерес към играта, а спорните ситуации в конкретната игра са една от привлекателните й черти. Във всяка игра целта на феновете е да насърчават своя отбор. Споровете обикновено излизат от терена и се пренасят при феновете: „Ако не искате да си създавате ненужни врагове, никога не говорете за религия, политика и футбол с непознати хора“ (О. Дивов). Редица спорове във футбола са свързани с преценката на съдията, който трябва да отбелязва нарушенията в играта. Грешките на съдията са възможни, неговата гледна точка е субективна. Други спорове във футбола се отнасят до конфликти на интереси. Често срещани са споровете за качествата на отделните играчи и съпоставянето им. Типичен пример е изказването на Марко ван Бастен (смятан за един от най-добрите футболисти на Аякс и Милан): „Роналдо е страхотен играч. Но тези, които твърдят, че е по-силен от Меси, не разбират от футбол или са недобросъвестни“.
Тактики във футбола, които са полезни при решаване на спорове
Добрите тактики във футбола могат да бъдат полезни и при решаване на спорове. Сравнявайки шаха с футбола Мат Ридли казва: „В шаха или във футбола тактиката, която се оказва най-ефективна, по-скоро е тази, при която хората се научават лесно да блокират. Всяка иновация в атака скоро се противодейства от друг в защита“. Франц Бекенбауер допълва: „Понякога трябва да стреляш от втория ред, това е целият футбол. Така че трябва да сте малко по-гъвкави“.
Испанският футболен журналист и коментатор Гийем Балаге се спира на друга полезна тактика за успех при футбола, която може успешно да бъде приложена при решаване на конфликти: „Важно е във футбола, както във всяка сфера на живота, да изглеждате спокойни по време на криза. За да скриете слабостите.“
Случайността също трябва да бъде отчетена като фактор за победата във футбола: „Ако винаги печелеха отборите с най-добрите играчи, футболът щеше да е скучен“ – казва Луис Енрике. В този смисъл футболът напомня, че случайността не трябва да се игнорира като фактор за крайния резултат от житейските конфликти и спорове.
Италианският футболист и треньор на Реал Мадрид (от 2021) Карло Анчелоти приема спора като особено важен момент: „Нямам навик да имам конфликт с футболистите, да споря с тях, но спорът се явява най-важната част от комуникацията“.
Заслужава интерес успешната тактика на бившия бразилски футболист Роналдиньо: „Моята футболна игра се основава именно на импровизация. Често при нападение просто няма време за мислене. Имаш само секунда, рядко повече време, за да решиш, да огледаш, да удариш или да подадеш“. Импровизацията при решаване на спорове също е момент, който се определя от времето, с което разполагаме в конкретната ситуация.
Португалският футболист Кристиано Роналдо се придържа към вглеждане в допуснатите грешки: „Ние футболистите понякога правим грешки. Най-важното е да се изправите и да продължите напред, за да се поучите от собствените си грешки и да оправите всичко през следващата година“.
Всяко нарушение на спортните принципи води до спорове.
Футболът е отборна игра и „без общи усилия да победиш е невъзможно“ – напомня Пеле. Нарушаването на спортните принципи от участниците в играта води до конфликти. И тъй като, от една страна, трябва да се спазват тези принципи, а от друга, да се генерира печалба от играта – отваря се широка врата за спорове. Един от собствениците на футболни клубове, който сключва многомилиардна телевизионна сделка, обяснява печалбата си с ефекта „сок от сини сливи“, т. е. парите влизат от единия край и излизат от другия.“
Споровете за уредени мачове са свързани със сигнали за допинг, конфликти на интереси, корупция, спортни измами на собствениците на отборите, мениджърите, реферите. Един от най-големите скандали, свързан със спорове за уредени мачове в италианския футбол, е известен като Калчополи (2006). В него са замесени отбори като Ювентус, Милан, Фиорентина, Лацио. Споровете завършват с тежки наказания, парични глоби, забрана за дейност за определен период от време. Отнети са например две от титлите на Ювентус, отборът е изпратен от Серия А в Серия Б и остава в историята като име, свързано с футболната корупция. Споровете за уредени мачове са съпътствани и от масово напускане на играчи от наказания отбор. Методите на футболната мафия включват подкупи на съдии, уреждане на резултати.
В пресата до днес често се появява информация за клубни мениджъри и съдийски организации, които чрез различни манипулации избират за мачовете „удобни съдии“, за нечестни трансфери, фалшифицирани сметки, укриване на данъци.
Спорове за скъпото осъвременяване на играта
Спорове за плюсовете на технологиите извън терена няма. Спорните моменти са за навлизането на технологиите на терена. Има теза, че съвременните технологии премахват равенството и осигуряват преимущество на водещите отбори. Технологиите дават категоричен отговор на въпроса дали има, или няма гол. Тяхната точност е основен аргумент за поддръжниците на тезата, че играта трябва да върви в крак с новите технологии. Анализаторите дават пример за спорове мача Англия – Германия, в който топката пресича гол линията за секунда, но съдията решава, че няма гол. Системата, която отчита головете (GoalControl-4D), може да бъде инсталирана на всеки стадион. Тя се състои от 14 камери, заснемащи 500 кадъра в минута. Цената й е висока, за инсталирането й за Световното първенство в Бразилия тя е над 2.5 млн. евро. За да се оборудват 280 стадиона в Европа, ще трябват 71 млн. евро, а времето, за което е възможно да се направи това, е пет години. Ясно е, че подобна технология ще е възможна само за богатите клубове.
Платини (президент на UEFA) смята, че тези пари ще са по-добра инвестиция при развиване на млади футболисти. Противниците на въвеждането на системата на терена излагат довода, че тя ще наруши темпото на играта, като дава възможност за прекъсвания. Те смятат, че системата за отчитане на голове е само първата крачка в похода на технологиите. След тази система може да се появи друга, отчитаща дузпи или засади, което може да се отрази на интерпретацията на правилата. Президентът на FIFA (Сеп Блатер) също заема позиция срещу навлизането на технологии във футбола.
Футболните спорове в Интернет пространството
От 2007г., когато техническо нововъведение позволява да могат да се правят спортни залагания от собствен компютър, спортните залози стават световен бум, който пък е съпътстван от бум на измами със залози. В мрежата има 15 000 фирми за залагания. Мафията на залозите се активира при всеки от големите футболни мачове. В интернет това е бизнес, определен от някои разследващи като „каца без дъно“.
