Имат ли САЩ програма за обратно инженерство на НЛО?

Разглобяват ли САЩ катастрофирали НЛО? Какво показват документите

Твърдението звучи като сюжет от научната фантастика: американското правителство разполага с катастрофирали неизвестни летателни апарати, инженери тайно ги разглобяват и се опитват да разберат принципите на тяхното задвижване, материалите и конструкцията им. През последните години обаче въпросът излезе от света на конспиративните теории и стигна до изслушвания в Конгреса на САЩ. Отговорът засега е необичаен: има свидетелски твърдения за подобни секретни програми и има документирани предложения за създаването им, но няма публично проверено доказателство, че САЩ действително притежават извънземен апарат и го подлагат на обратно инженерство.

Какво всъщност означава „обратно инженерство“?

Обратното инженерство е напълно реална инженерна практика. Вместо да проектират машина от нулата, специалистите получават готов продукт, разглобяват го, анализират компонентите и се опитват да разберат как е направен и как работи. Методът може да се използва при автомобили, електроника, софтуер, оръжейни системи и чужда военна техника.

Следователно няма нищо фантастично в идеята една държава да изследва заловена технология на противник. Спорът започва при твърдението, че обектът не е руски, китайски или американски прототип, а технология с нечовешки или извънземен произход.

Дейвид Груш превърна въпроса в политически проблем

Големият обществен интерес се засили през 2023 г. Бившият американски разузнавателен служител Дейвид Груш свидетелства под клетва пред комисия на Камарата на представителите. Той заяви, че в хода на служебната си работа е получил информация за дългогодишна програма за извличане и обратно инженерство на UAP.

Важно е обаче разграничението между свидетелство и доказателство. Груш заявява, че е разговарял с хора с пряко познание и е предоставил информация на компетентните органи. Публичното изслушване само по себе си не предостави на обществото физически апарат, лабораторни анализи или други независимо проверими доказателства, които да потвърдят извънземния произход на предполагаемата технология.

Това е една от причините спорът да продължава: твърденията са достатъчно сериозни, за да бъдат разследвани, но не са равнозначни на доказан факт.

А Пентагонът казва: не открихме доказателства

Американското Министерство на отбраната възложи на All-domain Anomaly Resolution Office – AARO – да проучи не само съвременните наблюдения на UAP, но и историческите твърдения за тайни правителствени програми.

През 2024 г. AARO публикува мащабен исторически доклад след преглед на архиви от 1945 г. насам, интервюта с десетки лица и проверки на секретни програми. Заключението му е категорично: службата не е открила проверими доказателства, че американското правителство или частни компании са притежавали извънземна технология или са извършвали нейното обратно инженерство. Според AARO част от историите могат да произлизат от неправилно разбрани реални секретни военни програми.

Това обаче не означава, че американските власти твърдят, че всички UAP са обяснени. AARO и днес публикува случаи, които остават неразрешени поради недостатъчни данни. „Неидентифициран“ обаче не означава автоматично „извънземен“.

И тогава се появява KONA BLUE

Тук историята става особено интересна за рубрика „Инженерни спорове“.

При историческото си разследване AARO открива документи за проект, наречен KONA BLUE. Това не е измислено название от интернет форум – документите за него действително съществуват и част от тях вече са разсекретени.

Идеята е била в рамките на Министерството на вътрешната сигурност да бъде създадена специална програма. Сред замислените дейности е било изследването и обратното инженерство на предполагаеми придобити апарати с необичаен произход, ако такива бъдат предоставени на програмата.

Това изглежда като сензационно потвърждение – докато не прочетем следващата част от документите.

KONA BLUE никога не получава предполагаемите апарати.

Според AARO програмата е останала предложение. Тя не е окончателно одобрена и не е получила нито извънземен кораб, нито биологичен материал, нито технология за обратно инженерство. Самото съществуване на план за изследване на такава технология следователно не доказва съществуването на технологията.

Имало е дори програма с мисия „обратно инженерство“

Още по-любопитно е друго откритие на AARO. Службата потвърждава, че през 2021 г. съществуваща програма на американската разузнавателна общност е била разширена така, че в задачите ѝ да бъде включено обратно инженерство на UAP.

На пръв поглед това изглежда точно като търсеното доказателство.

Но според официалното разследване задачата е добавена без налична технология, която да бъде изследвана. Програмата не е получила UAP, не е извършила обратно инженерство на такъв апарат и впоследствие е прекратена поради липса на дейност, необходимост и резултати.

Получава се забележителен парадокс: документирана мисия за обратно инженерство може да съществува, без да съществува обектът, който трябва да бъде разглобен.

А какво става със „странните материали“?

Друг вариант на историята гласи, че вместо цели летателни апарати правителството разполага с части или метали от тях.

AARO съобщава, че е изследвало материал, за който се твърдяло, че произхожда от катастрофирал извънземен апарат. Анализът не открил необичайни свойства – материалът бил определен като произведен от човека и с земен произход.

Това е важен пример за начина, по който подобна хипотеза трябва да бъде проверявана. Ако някога бъде представен материал с неизвестен произход, решаващият въпрос няма да бъде кой твърди, че е извънземен, а какъв е химическият му състав, изотопното съотношение, микроструктурата и начинът на производство.

Точно тук темата за НЛО се превръща от сензация в инженерна задача.

Защо обратното инженерство на истински извънземен апарат би било изключително трудно?

Да предположим само като мисловен експеримент, че инженери получат машина, създадена от цивилизация, която технологично ни превъзхожда със столетия.

Дори тогава притежаването на машината не означава, че можем да я копираме.

Представете си съвременен смартфон, попаднал в лаборатория от XIX век. Изследователите биха могли да го разглобят и да видят отделните компоненти, но няма да разполагат с полупроводникова индустрия, литография, софтуер, комуникационни мрежи и необходимата теория, за да произведат работещо копие.

При хипотетична нечовешка технология разликата може да бъде още по-голяма. Неизвестният материал е само началото. Инженерите трябва да разберат източника на енергия, системата за управление, производствените процеси и физическите принципи, върху които работи машината.

Затова дори хипотетичното притежание на НЛО не означава автоматично появата на американски „летящи чинии“.

Може ли програмата да е толкова секретна, че AARO да не я открие?

Това е най-силният аргумент на хората, които не приемат официалното заключение.

Ако програмата действително е създадена именно с цел да остане скрита, възможно ли е проверяващите просто да нямат достъп до нея?

Американските власти твърдят, че AARO има законови правомощия да получава UAP информация на всички нива на класификация, включително сведения, защитени чрез специални и compartmented програми. Службата продължава да приема сигнали от настоящи и бивши държавни служители, военнослужещи и изпълнители с непосредствени знания за подобни дейности.

Скептиците обаче поставят друг въпрос: как може обществото независимо да провери заключение, когато част от проверяваната информация по необходимост остава секретна?

Това вече е не само инженерният, но и политическият проблем на темата.

Значи имат ли САЩ програма за обратно инженерство на НЛО?

Най-точният отговор към наличните публични доказателства е:

САЩ са имали предложения и поне една документирана програмна задача, свързана с потенциално обратно инженерство на UAP. Но няма публично потвърдено доказателство, че американското правителство действително притежава апарат с нечовешки произход и успешно или неуспешно го подлага на обратно инженерство. KONA BLUE е реален и особено интересен пример, но според разсекретените документи никога не е получил предполагаемите материали, за които е бил замислен.

От едната страна остават свидетелските твърдения на хора като Дейвид Груш и въпросите на членове на Конгреса. От другата стои официалното разследване на AARO, което казва: проверихме твърденията, но не намерихме проверима извънземна технология.

Именно затова темата е подходяща за „Инженерни спорове“. Най-интересният въпрос вече не е просто „Има ли НЛО?“, а много по-конкретният: ако някой твърди, че инженерите разполагат с неизвестна технология, какво материално доказателство би било необходимо, за да го докажем?