Истински меч стои забит в камък в Италия – какво откриха учените?

Меч, забит в камък, който стои там повече от осем века – звучи като история за крал Артур. Но подобен предмет действително съществува в Италия. В Ротондата на Монтесиепи, близо до Киуздино в Тоскана, от скала се подават дръжката и част от острието на средновековен меч. Традицията го свързва със свети Галгано Гуидоти, рицар от XII век, отказал се от оръжието и светския живот. Дълго време мнозина смятат реликвата за по-късна измама. Научните изследвания обаче правят историята значително по-интересна: мечът действително е съвместим по възраст и конструкция с времето, когато е живял Галгано.

Рицарят, който превърнал меча в кръст

Според преданието Галгано Гуидоти е роден около 1148 г. и първоначално води живота на рицар. След духовно преображение той се отказва от предишния си живот и се оттегля като отшелник на хълма Монтесиепи. Легендата разказва, че около 1180 г. забива меча си в скалата като знак, че се отказва от насилието. Дръжката и напречната гарда образували подобие на кръст. Галгано умира през 1181 г., а впоследствие около мястото е изградена ротонда, в която мечът се намира и днес.

Средновековен ли е мечът наистина?

Това е въпросът, на който науката може да даде най-сигурен отговор. В началото на XXI век екип, ръководен от химика Луиджи Гарлашели от Университета в Павия, провежда серия изследвания. Металът не може да бъде датиран толкова директно, както органичен материал чрез въглерод-14, но неговият състав и металургичните характеристики могат да бъдат сравнени с известни средновековни образци. Резултатите показват, че няма основание мечът да бъде определян като съвременна фалшификация. Формата и характеристиките му съответстват на мечове от XII век.

Това е важна разлика: науката не доказва, че Галгано лично е забил меча около 1180 г., но показва, че оръжието може действително да произхожда от неговата епоха.

Има ли наистина острие под камъка?

Оказва се, че видимата дръжка не е просто декоративен предмет, закрепен върху скалата. Изследванията установяват продължение на острието под повърхността. Мечът е бил повреждан през XX век при опити да бъде изваден, а впоследствие счупените части са укрепвани. Научното изследване установява съответствие между видимата и намиращата се в скалата част на оръжието.

Използван е и георадар. Под района на меча е установена кухина с приблизителни размери два на един метър. Появява се предположение, че тя може да представлява погребално пространство и дори да е свързана с Галгано, но без археологическо проучване това остава хипотеза.

Но как мечът е влязъл в камъка?

Точно тук започва истинският научен спор. Легендата разказва, че Галгано заявил, че отказването от светския живот би било толкова трудно, колкото да разсече камък. Когато ударил с меча си, скалата чудодейно го приела.

Науката не разполага с доказателство за подобно чудо. Освен това изразът „меч в камъка“ може да създава погрешна представа за масивен гранитен блок, пробит от стоманено острие. От геоложка гледна точка значение имат видът на скалата, естествените пукнатини и състоянието ѝ през XII век. Възможно е мечът да е бил поставен в съществуваща цепнатина или отвор, който впоследствие е бил укрепен. След осем столетия вече е изключително трудно да бъде възстановено точно как е извършено това.

Има ли връзка с крал Артур?

Тук загадката става още по-любопитна. Историята на Галгано е от края на XII век – приблизително от времето, когато в Европа се развиват литературните предания за Артур. При Галгано обаче символиката е обратна. Артур получава властта си чрез меча, докато Галгано се отказва от светската сила, като оставя своето оръжие.

Това поражда спор кое предание е по-старо и дали между тях съществува някаква връзка. Изследователите са обсъждали възможността тосканската история да е повлияла върху развитието на мотива за меча в камъка, но убедително доказателство за пряка връзка няма.

Какво всъщност доказва науката?

Изследванията правят случая по-загадъчен, а не по-малко интересен. Мечът не изглежда като модерна туристическа фалшификация. Неговият тип и метал са съвместими с XII век, а острие действително продължава в скалата. Това означава, че зад легендата има реален средновековен предмет.

Но науката не може да потвърди най-драматичната част от разказа – че свети Галгано е забил меча в твърда скала по чудодеен начин. Най-вероятното естествено обяснение е, че оръжието е било поставено в подходящ отвор или пукнатина, а времето и последващите намеси са направили първоначалната ситуация трудна за възстановяване.

Затова мечът на свети Галгано стои на необичайната граница между археологията и легендата. Науката може да каже, че пред нас вероятно стои истински средновековен меч. Тя обаче все още не може да ни каже със сигурност кой го е поставил там и точно как го е направил. А може би именно тази малка празнина между доказаното и неизвестното пази загадката жива повече от осем века.