Вернер Фон Браун – Между Третия райх и Луната

Вернер фон Браун – директор на Германския център за ракетни изследвания (1937–1945) или истинският създател на Американската космическа програма?

Малко учени и инженери в историята предизвикват толкова ожесточени спорове, колкото Вернер фон Браун. За едни той е гениалният визионер, отворил пътя на човечеството към Космоса и Луната. За други – морално компрометирана фигура, издигнала се благодарение на нацисткия режим и платена с човешки страдания. Истината, както често се случва, се намира някъде между тези две крайности.

Вернер фон Браун – нацистки инженер или баща на американската космическа програма? Анализ на научния и моралния спор около Вернер фон Браун – от ракетите V-2 в Германия до Луната и програмата „Аполо“ на САЩ.

Германският период: ракетите на Третия райх

През 1937 г. Вернер фон Браун е назначен за технически директор на ракетния център в Пенемюнде – основното ядро на германските ракетни изследвания. Там той ръководи разработката на балистичната ракета V-2 (A4) – първата в света ракета, достигнала космическа височина.

От научна гледна точка това е революционен пробив: течногоривен двигател, стабилизация, балистична траектория – основи, без които по-късната космонавтика е немислима. Но от морална гледна точка картината е мрачна. V-2 е оръжие за масово психологическо въздействие, използвано срещу Лондон и Антверпен, а производството ѝ в подземния завод „Мителбау-Дора“ разчита на робски труд на концлагеристи.

Спорът тук е ясен: доколко фон Браун е бил просто учен, „използван“ от режима, и доколко – съзнателен участник в нацистката военна машина? Факт е, че той е член на НСДАП и офицер от СС, макар по-късно да твърди, че това е било формално и под натиск.

След бомбардировките на Пенемюнде през 1943 г. производството на V-2 е преместено в подземния завод Mittelwerk, където е използван трудът на затворници от близкия концлагер Mittelbau-Dora. Там около 60 000 заключени работят при изключително тежки условия, а историците оценяват, че между 20 000 и 25 000 души умират в системата от лагери, причините за смърт включват изтощение, болести, побои и екзекуции. Според анализ на Музея на въздуха и космоса в Смитсониън, повече хора умират при производството на ракетите, отколкото от самите ракети, като жертвите на Mittelbau-Dora вероятно надвишават броя на загиналите при вражеските удари с V-2. Дори фон Браун, който се стреми да подчертае научния характер на работата си, в интервюта и лекции изказва мисли, които могат да се интерпретират като отражение на неговото отношение към технологиите и войната. По-късно той прави ироничен коментар за V-2 и военната ѝ употреба:

„Ракетата работеше перфектно, освен че се приземи на грешната планета.“

Този цитат — въпреки че е използван често като ироничен израз — също подчертава дилемата на учен, чиито творения имат приложение в разрухата на войната, преди да станат инструмент за мирно изследване на космоса.

Що се отнася до условията в самия фабричен комплекс, при свидетелствата си пред военни трибунали след войната фон Браун твърди:

„… по време на моите посещения в Mittelwerk никога не видях мъртъв човек, нито видях побои или убиване.“

Това изявление му позволява да се дистанцира от непосредствената жестокост, въпреки че историческите данни и многобройни разкази показват, че той е бил информиран за условията и е участвал в решения, свързани с организацията на труда, включително и във въпроси за доставката на затворници за работа.

„Науката няма морално измерение. Тя е като нож – ако го дадеш на хирург или на убиец, всеки ще го използва по различен начин.“

 С това фон Браун защитава позицията, че ученият не носи пълна отговорност за политическата употреба на откритията си.

„Интересувам се от ракети, не от политика.“ – казва фон Браун в едно интервю, в което оправдава участието си в германската програма.

Операция „Пейпърклип“ и американският обрат

След края на Втората световна война Съединените щати предприемат операция „Пейпърклип“ – тайна програма за привличане на германски учени. Фон Браун и екипът му се предават на американците и скоро се озовават в Тексас, а по-късно в Алабама.

Тук започва вторият, не по-малко спорен етап от кариерата му. В САЩ той става водеща фигура в разработването на балистични ракети, а след създаването на НАСА – директор на Центъра за космически полети „Маршал“. Именно под негово ръководство се ражда ракетата „Сатурн V“ – машината, която отвежда астронавтите от програмата „Аполо“ до Луната. Отново с ироничен щрих той коментира:

„Двата ни най-големи проблема са гравитацията и документацията. С гравитацията можем да се справим, но бюрокрацията понякога е непоносима.“

Истинският създател на американската космическа програма?

Тук възниква вторият голям научен спор. Може ли Вернер фон Браун да бъде наречен „истинският създател“ на американската космическа програма?

Поддръжниците на тази теза изтъкват, че без неговия опит, натрупан още в Германия, САЩ трудно биха изпреварили СССР в надпреварата за Луната. Фон Браун не само проектира ракети, но и популяризира космическите полети сред широката публика чрез статии, лекции и телевизионни предавания.

Критиците обаче напомнят, че американската космическа програма е колективно усилие – резултат от труда на хиляди инженери, учени и астронавти, както и от огромен държавен ресурс. Да се свежда успехът ѝ до една личност означава да се пренебрегне този мащаб.

„Покоряването на Космоса трябва и ще бъде общочовешко усилие.“ – тези думи на фон Браун от една от лекциите му през 60-те години са в пълен контраст с националистическата му ранна кариера.

Наука без морал?

„Научих се да използвам думата „невъзможно“ с най-голямо внимание.“ – така фон Браун формулира научната си философия.

Най-дълбокият въпрос, който фигурата на фон Браун поставя, не е технически, а етичен. Може ли велико научно постижение да бъде отделено от начина, по който е постигнато? Допустимо ли е обществото да се възползва от знания, създадени в контекста на диктатура, война и човешко страдание?

Вернер фон Браун остава символ именно на този конфликт – между научния гений и моралната отговорност. Той е едновременно архитект на ракетната ера и човек с тежко историческо наследство.

„Щом ракетите вече са изстреляни, кого го интересува къде ще паднат?
Това не е мой отдел, казва Вернер фон Браун.“

Думите са от сатирична песен от 1965 г., която отразява общественото възприятие за Вернер фон Браун като учен, дистанциращ се от моралните последици на собствените си технологични постижения. (Том Лерер, That Was the Year That Was.)
Дали Вернер фон Браун е директорът на германските ракетни изследвания или истинският създател на американската космическа програма? Отговорът е: и двете – и нито едното напълно. Той е ключова фигура в историята на ХХ век, чието наследство не може да бъде нито идеализирано, нито отречено.

Именно в това напрежение между гений и вина се ражда най-интересният научен спор около неговото име.