Как е възникнало село Дюлево?

Село Дюлево се намира в Югоизточна България, в община Средец, област Бургас. Разположено в район с меки хълмове и плодородни земи, то е част от историко-географската област на Странджа и прилежащите ѝ територии. Днешното име на селото е свързано с по-стари културни и езикови пластове, които отразяват сложната история на региона.

Старото име на селото е Айваджик. Думата „айва“ на турски означава дюля, което насочва към възможна връзка с местното земеделие или природни особености. През 1934 г., с официален държавен акт, името е променено на Дюлево – българският еквивалент на старото название. Така се запазва смисловата връзка с плода дюля, но в българска езикова форма.

До 1877 г. в селото са живели черкези – преселници в Османската империя след събитията в Кавказ през XIX век. След Освобождението на България те напускат района и селището постепенно променя своя етнически облик. Този процес е част от по-широките демографски и политически промени, настъпили в страната след Руско-турската война.

В края на XIX век етнографът Димитър Маринов отбелязва жителите на Айваджик и няколко съседни села като рупци – етнографска група българи. Той предполага, въз основа на местни предания, че те може да са потомци на бежанци, свързани с насилствената ислямизация в Родопите през XVII век. Макар тези твърдения да се базират на легенди и да не са напълно изяснени исторически, те показват колко сложна и многопластова е историята на селото.

Възникването и развитието на Дюлево са резултат от преселения, културни влияния и административни промени през вековете. От Айваджик до Дюлево, селото носи в името си спомен за миналото, а в настоящето – продължава да бъде част от историческото и културно наследство на община Средец и област Бургас.