Колко животни на Земята все още не сме открили?
Колко животни на Земята все още не сме открили?
Може да изглежда, че през XXI век вече сме описали почти всичко живо на планетата. Сателити наблюдават Земята, подводни роботи слизат в океанските бездни, а генетичните анализи могат да различат видове, които на пръв поглед изглеждат еднакви. И все пак всяка година учените описват нови за науката животни. Това поражда любопитен спор: колко още неизвестни видове се крият около нас и възможно ли е сред тях да има нещо наистина голямо?
Отговорът на първия въпрос е почти сигурно „да“. Науката познава и е описала огромен брой видове, но няма точна цифра колко остават неизвестни. Една от най-цитираните оценки предполага около 8,7 милиона еукариотни вида на Земята, от които приблизително 7,8 милиона са животински. Авторите на изследването изчисляват, че огромна част от тях все още не са описани. Самата оценка обаче е модел, а не преброяване, затова различни методи дават различни числа.
Къде се крият неизвестните животни?
Най-голямото неизвестно пространство е океанът. Според NOAA повече от 80% от световния океан остава некартиран, ненаблюдаван и неизследван в достатъчна степен. Това не означава, че никой никога не е преминавал над тези места, а че огромни райони не са изследвани подробно. Дълбоководните падини, подводните планини и морското дъно предоставят местообитания, до които учените достигат трудно и скъпо. Но неизвестните видове не са само на километри под водата. Тропическите гори, пещерите, почвата и дори сравнително добре проучени екосистеми продължават да изненадват биолозите. Особено много неизвестни видове вероятно има сред насекомите, паякообразните, червеите, ракообразните и други дребни безгръбначни. Един миниатюрен бръмбар може да обитава само няколко квадратни километра гора и да остане незабелязан поколения наред.
Нов вид може да стои пред очите ни
Още по-интересно е, че „неоткрит“ невинаги означава животно, което човек никога не е виждал. Понякога учените откриват, че популация, смятана десетилетия за част от известен вид, всъщност представлява отделен вид. Генетичните изследвания направиха подобни случаи много по-лесни за разпознаване. Това са т.нар. криптични видове – организми, които външно много приличат един на друг, но еволюционната им история показва, че принадлежат към различни видове.
Така понятието „откриване“ има поне две значения. Експедиция може да намери непознато животно в дълбоководна пещера, но учен може да направи също толкова важно откритие в музейна колекция, когато установи, че екземпляр, съхраняван от десетилетия, е бил неправилно класифициран. Понякога новият вид е нов не за местните жители, които отлично го познават, а единствено за официалната наука.
Може ли да има неизвестни големи животни?
Тук спорът става далеч по-интригуващ. Ако остават милиони неизвестни видове, възможно ли е някъде да се крие голям неизвестен хищник или огромно морско животно?
Възможно е да бъдат откривани сравнително големи животни, но вероятността намалява с увеличаването на размера им. Големите сухоземни бозайници оставят следи, нуждаят се от значителна територия и храна и обикновено трябва да съществуват като размножаваща се популация. Камери, местни жители, ловци, биолози и все по-интензивното човешко присъствие правят продължителното им укриване трудно.
Историята обаче предупреждава да не казваме „невъзможно“. Саолата е впечатляващ пример. Едрият горски бозайник от планините между Виетнам и Лаос става известен на науката едва през 1992 г., след като изследователи намират необичайни рога в домовете на местни ловци. Откритието е определяно като едно от най-забележителните зоологически открития на XX век.
Океанът предлага още по-големи възможности. Там животните могат да живеят на огромна дълбочина и върху неизмеримо по-голяма територия. Гигантският калмар например е познат от останки отдавна, но първите изображения на жив екземпляр в естествената му среда са получени едва през XXI век. Това показва колко трудно може да бъде непосредственото наблюдение дори на огромно животно, за чието съществуване вече знаем.
А чудовища като в легендите?
Тук науката поставя граница между възможност и доказателство. Фактът, че съществуват неописани животни, не доказва съществуването на морски чудовища, гигантски неизвестни акули или легендарни същества. Колкото по-голямо е предполагаемото животно, толкова повече храна му е необходима, толкова повече следи би оставяло и толкова по-голяма популация обикновено е необходима за продължителното съществуване на вида.
Съвременната биология разполага и с нов инструмент – екологична ДНК (eDNA). Животните оставят във водата или почвата микроскопични следи от генетичен материал чрез клетки, секрети и други биологични остатъци. Взета проба от езеро или морска вода може да разкрие присъствието на организъм, без учените изобщо да го уловят или видят. NOAA използва и развива такива подходи за изследване на морското биоразнообразие.
Надпревара с изчезването
Има обаче и по-мрачна страна на темата. Някои животни вероятно могат да изчезнат преди науката изобщо да ги опише. Унищожаването на местообитания, климатичните промени, замърсяването и инвазивните видове засягат именно райони, в които биоразнообразието е най-голямо. Ако малък вид живее само в една гора, един поток или една пещера, унищожаването на това място може да заличи цялата му популация, преди биолозите да разберат, че е съществувала.
Затова въпросът „Има ли все още неоткрити животни?“ има сравнително сигурен отговор: да – и вероятно са изключително много. Голямата неизвестност е колко са и какви са. Повечето вероятно няма да бъдат гигантски хищници или създания от легендите, а насекоми, морски безгръбначни, малки риби и криптични видове.
Но именно това прави темата толкова интересна. През епохата на изкуствения интелект, генетиката и космическите телескопи човечеството все още не разполага с пълен каталог дори на животните на собствената си планета. Може би следващият неизвестен вид не се крие на друга планета, а в океанската бездна, в тропическа гора – или буквално под краката ни.
