Чия е двойката от PISA – на учениците, учителите, родителите или системата?

Резултатите от PISA отново поставят труден въпрос пред България. Кой носи отговорност – учениците, учителите, родителите или цялата образователна система?

Новите резултати от PISA отново поставят България пред неприятен въпрос: кой всъщност се проваля на този изпит – петнадесетгодишните ученици или системата, която ги е обучавала години наред? Темата е особено актуална, защото на 8 септември 2026 г. ОИСР публикува резултатите от PISA 2025. Те показват, че представянето на българските ученици е спаднало спрямо 2022 г. по математика и четене, докато по природни науки остава приблизително на същото равнище. България продължава да бъде под средните резултати за ОИСР и в трите области.

Цифрите са тревожни. Според PISA 2025 само 43% от българските ученици достигат поне базовото ниво 2 по математика, при 65% средно за ОИСР. Това означава, че около 57% остават под него. По природни науки 53% достигат поне ниво 2, следователно близо половината не достигат базовото равнище. Само 3% са сред най-добрите по математика, а по природни науки делът им е 2%.

Това не е внезапна криза. PISA 2022 вече показа 417 точки по математика, 404 по четене и 421 по природни науки при съответни средни резултати за ОИСР от 472, 476 и 485 точки. Тогава 54% от българските петнадесетгодишни бяха под базовото ниво по математика, 53% по четене и 48% по природни науки. Още по-тревожно е заключението на ОИСР, че България не успява да запази сравнително доброто представяне, което учениците демонстрират в международните изследвания в началния етап, докато напредват през училищната система.

Двойка за учениците?

Най-лесният отговор е: учениците са решили теста, следователно резултатът е техен. Но PISA не е обикновено контролно по материала от учебника. Изследването проверява доколко 15-годишните могат да използват знанията си, да разбират информация, да разсъждават и да решават проблеми в реални ситуации. Затова слабият резултат не означава непременно, че учениците „нищо не знаят“. Той може да означава, че знанията им трудно се превръщат в практически умения. Именно тук въпросът престава да бъде само ученически.

Двойка за учителите?

След всяко PISA неизбежно се появява и обвинението към учителите. Ако децата не могат да четат с разбиране и да прилагат математическите знания, не е ли виновен човекът пред дъската? Отчасти учителят безспорно има значение. Начинът на преподаване, обратната връзка, дисциплината в часа и способността да бъде провокирано мисленето влияят върху резултатите. Данните на ОИСР дори показват, че дисциплинарният климат в часовете по езика на преподаване в България е сред по-неблагоприятните в изследваните образователни системи.

Но да сложим „двойката“ само на учителите също би било несправедливо. Те работят в система с определени учебни програми, учебници, изпити, административни изисквания и начин на финансиране. Ако системата насърчава възпроизвеждането на информация повече от прилагането ѝ, отделният учител трудно може сам да промени целия модел.

А родителите?

Семейството също не може да бъде изключено от уравнението. Детето, което от малко чете, разговаря с възрастните, задава въпроси и получава подкрепа, тръгва към училището с различни възможности. Именно тук българските данни разкриват един от най-сериозните проблеми. При PISA 2022 разликата по математика между учениците от най-благоприятната и най-неблагоприятната четвърт според социално-икономическия статус е 108 точки, при 93 точки средно за ОИСР.

Но бедността или ниското образование на родителите не могат да бъдат превръщани в присъда за детето. Точно обратното – една от основните задачи на общественото образование е да намалява влиянието на семейния произход върху бъдещето. Ако училището само възпроизвежда различията, вместо да ги компенсира, проблемът вече е системен.

Може би двойката е за самата система

Особено показателна е огромната разлика между българските училища. Според данните на ОИСР различията между училищата обясняват около 60% от общата вариация в резултатите по математика, което поставя България сред системите с най-големи междучилищни различия в PISA 2022. На практика това означава, че в България има училища и ученици с много добри резултати, но съществува и огромна група деца, която остава далеч назад.

Този факт променя целия разговор. Ако проблемът беше просто, че „днешните деца не искат да учат“, бихме очаквали трудностите да бъдат сравнително равномерно разпределени. Ако всичко зависеше единствено от учителя, трудно бихме обяснили устойчивата връзка между социалния произход, училището и резултатите. PISA по-скоро показва взаимодействие между ученик, семейство, учител, училищна среда и държавна политика.

Пандемията също има значение, но не може да обясни всичко. В България 46% от участниците в PISA 2022 съобщават, че училищата им са били затворени за повече от три месеца. По време на дистанционното обучение 44% са имали поне веднъж седмично затруднения да разберат поставените задачи, а 35% – да намерят човек, който да им помогне. Но ОИСР подчертава, че международният спад не може да бъде приписан единствено на COVID-19, защото негативни тенденции в някои области са започнали още преди пандемията.

PISA не пише двойки – тя включва алармата

Може би затова самият въпрос „Чия е двойката?“ е малко подвеждащ. PISA не е бележник на българските ученици. Тя е диагностика на способността на една образователна система да превърне годините в училище в знания и умения.

Ученикът носи отговорност дали учи. Родителят – дали подкрепя образованието. Учителят – как преподава. Директорът – каква среда изгражда. Университетите – как подготвят бъдещите преподаватели. Министерството и политиците – какви програми, правила, оценки и стимули създават. А обществото – каква стойност отдава на знанието.

Затова, ако непременно трябва да напишем оценка, двойката не е само на децата, нито само на учителите или родителите. Тя е предупреждение към цялата образователна система. А най-тревожният резултат от PISA 2025 може би не е една конкретна точка в класацията, а фактът, че след толкова години предупреждения България продължава да има огромен дял петнадесетгодишни, които не достигат базовото равнище на умения.