Коя е най-добрата система за здравеопазване в арабския свят?
Катар, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия или може би някоя от по-малко богатите арабски държави? На пръв поглед въпросът коя страна има най-доброто здравеопазване би трябвало да има лесен отговор – сравняваме международните класации и посочваме победителя. В действителност обаче няма една общоприета световна класация, която да определя „най-добрата здравна система“. Световната здравна организация оценява системите по множество показатели, а универсалното здравно покритие включва както достъпа до основни медицински услуги, така и защитата на хората от прекомерни разходи за лечение.
Ако използваме универсалното здравно покритие като основен критерий, Обединените арабски емирства са един от най-силните кандидати за първото място. Сравнително изследване на 22 държави от Близкия изток и Северна Африка поставя ОАЕ с общ UHC индекс 90,3 – пред Катар с 87,0, Кувейт с 86,4, Бахрейн с 86,1 и Саудитска Арабия с 85,9. При самото покритие с медицински услуги ОАЕ също получават най-висок резултат в това сравнение – 81,8.
Това предимство не е случайно. ОАЕ инвестират значителни средства в модерни болници, дигитално здравеопазване, високотехнологична диагностика и привличане на международни медицински специалисти. Системата комбинира държавно финансиране и задължително или широко използвано здравно осигуряване, като конкретният модел се различава между отделните емирства. Изследване на здравното осигуряване в страните от Персийския залив също поставя ОАЕ начело сред тях по показателя за универсално здравно покритие.
Но ако вместо универсалното покритие погледнем оценката на пациентите, медицинската инфраструктура и възприеманото качество на услугите, на преден план излиза Катар. В индекса на Numbeo за средата на 2025 г. Катар е поставен на първо място в арабския свят и на 18-о място глобално с 73,5 точки. ОАЕ са на 30-о място, следвани сред държавите от Персийския залив от Оман, Саудитска Арабия и Кувейт. Този индекс обаче се основава до голяма степен на потребителски оценки и не бива да се възприема като официална класация на СЗО.
Катар има важно предимство – малко население и огромни финансови възможности. Това позволява висока концентрация на специалисти, модерна техника и специализирани лечебни заведения. През 2025 г. страната разполага с приблизително 58 000 работещи в здравния сектор и 5485 болнични легла според данни, цитирани от катарски източници. Основна роля в системата има държавната Hamad Medical Corporation, която осигурява голяма част от специализираната и болничната помощ.
Саудитска Арабия е друг интересен претендент, защото здравната ѝ система обслужва несравнимо по-голямо население. През последните години страната извършва мащабна здравна трансформация като част от програмата Vision 2030. Последните данни, цитирани от саудитското Министерство на здравеопазването въз основа на показателите на СЗО и Световната банка, показват достигане на 83 точки по индекса за покритие с основни здравни услуги – увеличение с девет точки само за две години.
Именно тук възниква първият голям обществен спор. Справедливо ли е да сравняваме малък и изключително богат Катар със Саудитска Арабия, Египет или Мароко? Да осигуриш високотехнологична медицина на няколко милиона души е различна задача от изграждането на достъпна система за десетки или над сто милиона жители. Затова абсолютното качество на най-добрите болници не показва непременно колко добре работи здравеопазването за обикновения гражданин извън големите градове.
Има и втори проблем – кой точно получава достъп до системата. Страните от Персийския залив имат необичайна демографска структура с голям брой чуждестранни работници. Здравното обслужване на гражданите и на чужденците може да се финансира по различен начин. Например в Абу Даби гражданите са обхванати от финансираната от държавата програма Thiqa, докато за други групи действат различни застрахователни схеми. Следователно отличните болници сами по себе си не са достатъчни – трябва да питаме и колко равнопоставен е достъпът до тях.
По-бедните арабски държави показват другата страна на проблема. Мароко, Тунис, Йордания и Египет разполагат с дългогодишни медицински институции и специалисти, но работят с много по-ограничени финансови ресурси. В сравнителното изследване на универсалното здравно покритие например Мароко достига общ индекс 81,4, Йордания – 79,1, Тунис – 78,2, а Египет – 76,0. Разликата спрямо богатите монархии от Персийския залив е видима, но тези резултати трябва да се разглеждат и спрямо населението, икономическите възможности и натоварването на системите.
Контрастът в арабския свят е огромен. Докато държави като ОАЕ, Катар и Саудитска Арабия инвестират в роботизирана хирургия, геномна медицина и дигитализация, войните и политическата нестабилност са нанесли тежки поражения върху здравните системи на Йемен, Сирия, Судан и други държави. Затова понятието „арабско здравеопазване“ всъщност обединява системи, които се намират в коренно различни икономически и политически условия.
И така – коя е най-добрата? Ако трябва да посочим една държава въз основа на комбинацията от универсално покритие, финансова защита и модерна инфраструктура, Обединените арабски емирства имат много силни основания да бъдат определени като лидер. Ако критерият е възприеманото качество на медицинското обслужване и определени международни индекси, Катар може да заеме първото място. Саудитска Арабия пък е може би най-интересният пример за бърза трансформация на огромна здравна система.
Затова спорът няма един окончателен победител. Най-модерната болница не прави автоматично най-добрата здравна система. Истински доброто здравеопазване трябва едновременно да предлага качествено лечение, достатъчно лекари, бърз достъп, профилактика и финансова защита – и всичко това да достига не само до богатите и жителите на столицата, а до възможно най-голяма част от обществото. Именно по този по-широк критерий трябва да измерваме кой действително е здравният лидер на арабския свят.
