Кюрдите ли са най-голямата група население в света без своя държава?
40 милиона души без собствена държава – защо кюрдите нямат Кюрдистан?
Кюрдите често са определяни като най-големия народ или най-голямата етническа група в света, която няма собствена суверенна държава. Твърдението е широко разпространено и има сериозни основания, макар че трябва да се използва внимателно. Оценките за броя на кюрдите варират, тъй като в държавите, в които живеят, не навсякъде има надеждна статистика по етническа принадлежност. Често се посочват между 30 и 40 милиона души, а някои оценки са и по-високи. Академични източници също определят кюрдите като най-голямата нация без собствена държава или като една от най-големите такива общности.
Особеното при кюрдите е, че те не са просто многомилионна диаспора, разпръсната по света. Основната част от тях живее в сравнително свързана географска област, разделена от съвременните граници на Турция, Иран, Ирак и Сирия. Тези земи традиционно се наричат Кюрдистан, но Кюрдистан не е международно призната независима държава. Най-многобройните кюрдски общности са в Турция, следвани от Иран, Ирак и Сирия, а значителна диаспора живее и в Европа.
Защо тогава няма независим Кюрдистан? Един от ключовите моменти настъпва след Първата световна война и разпадането на Османската империя. Севърският договор от 1920 г. предвижда възможност за кюрдска автономия и открива перспектива за последваща независимост, но договорът така и не влиза в сила. Новото политическо уреждане е закрепено с Лозанския договор от 1923 г., в който подобна кюрдска държава вече не присъства. В резултат кюрдското население остава разделено между няколко държави.
Това обаче не означава, че всички кюрди имат еднакви политически цели. Кюрдските общества се различават по диалект, религия, политическа ориентация и отношение към идеята за независимост. Част от политическите движения настояват за държавност, други поставят ударението върху автономията, културните права или по-голямото местно самоуправление. Именно затова представата за всички кюрди като единно политическо движение е подвеждаща.
Най-близо до собствена държавност днес са кюрдите в Ирак. Регионът Кюрдистан има широка автономия в рамките на Ирак, собствен парламент, правителство и сили за сигурност. През 2017 г. там беше проведен референдум за независимост, на който огромно мнозинство от участвалите подкрепи отделянето, но резултатът не доведе до създаването на международно призната кюрдска държава. В Сирия кюрдските сили също изградиха структури на самоуправление по време на гражданската война, но техният бъдещ статут остава предмет на тежки политически преговори и конфликти.
Сравнението с други народи прави въпроса още по-интересен. Палестинците например са около 15,5 милиона души по света според палестинската статистика за края на 2025 г., но случаят им е различен: съществува Държава Палестина, която е призната от голяма част от държавите по света и има статут на държава наблюдател в ООН, макар въпросите за суверенитета, границите и международното признание да остават политически спорни. Затова палестинският и кюрдският случай не могат просто да бъдат поставени в една и съща категория.
Има и важна разлика между „народ без собствена държава“ и „лица без гражданство“. Кюрд, който е гражданин на Турция, Ирак или друга държава, не е автоматично лице без гражданство. Според UNHCR в края на 2025 г. официално отчетените лица без гражданство по света са поне 4,5 милиона, макар реалният им брой вероятно да е значително по-висок. Следователно, когато наричаме кюрдите „най-големия народ без държава“, говорим за политическа и национална държавност, а не за липса на гражданство на десетки милиони отделни хора.
Затова на въпроса „Кюрдите ли са най-голямата група население в света без своя държава?“ най-точният кратък отговор е: вероятно да, ако под това разбираме голям, исторически свързан етнокултурен народ без собствена международно призната суверенна държава. Те често са определяни именно като най-голямата подобна общност в света. Но зад простото твърдение стоят десетки милиони хора, четири основни държави, различни политически движения и повече от век спорове около един въпрос, който продължава да няма еднозначно решение – трябва ли един народ непременно да има собствена държава?
