Ловният туризъм и местните: Доход или разрушение

Ловният туризъм в България се развива активно през последните десетилетия, като привлича стотици чуждестранни ловци годишно – най-често от Германия, Австрия, Франция и Италия. Предлагат се организирани ловни излети за диви свине, елени, муфлони, фазани и други видове, в специално подготвени ловни стопанства. За някои това е източник на доход, работни места и инвестиции в селските райони. За други – унищожение на природата, бракониерство под прикритие и социално напрежение.

Основният аргумент в полза на ловния туризъм е икономически. Малки и обезлюдени села получават възможност за развитие чрез изграждането на ловни хижи, ресторанти и пътища. Местните хора могат да работят като водачи, готвачи, шофьори или помощен персонал. За общините това означава приходи от такси и наеми, а за частните стопанства – стабилен бизнес с високи цени за трофейни животни.

Но не всички печелят еднакво. Често само малък кръг от хора – собственици на ловни стопанства или фирми, свързани с чуждестранни клиенти – се облагодетелстват реално. Обикновените жители нерядко остават с усещането, че чужденците „прибират“ дивеча, докато на местните не се разрешава да ловуват дори за прехрана. Това създава усещане за несправедливост и води до напрежение.

Допълнителен проблем е начинът, по който се провеждат тези ловове. Има случаи на организирани хайки с джипове и термокамери, при които дивечът няма шанс. Според природозащитници това не е лов, а избиване – особено когато се убиват трофейни екземпляри, важни за биологичното равновесие. В някои райони се съобщава и за изкуствено подхранване и затваряне на дивеч, което поставя под въпрос етиката на целия процес.

Местните хора често се чувстват застрашени – не само морално, но и физически. Има случаи на стрелба в близост до населени места, конфликти за пътища и достъп до горски зони. Липсата на контрол и прозрачност допринася за усещането, че ловният туризъм служи на частни интереси, а не на обществото.

Разбира се, съществуват добри примери – стопанства, които инвестират в екология, обучават персонал и работят в сътрудничество с местните общности. Но те са изключение, а не правило.

Въпросът не е дали ловният туризъм трябва да съществува – а как да бъде управляван. За да бъде устойчив и приемлив, той трябва да се основава на баланс между икономика и екология, прозрачност и уважение към хората и природата. В противен случай остава усещането, че някой идва, убива и си тръгва – а това рядко носи дългосрочна полза за когото и да било.

По материала работи Ивета Стамова