Вместо да се бият, те се промъкват – необичайната размножителна стратегия на японските сьомги

Японската черешова сьомга (Oncorhynchus masou), известна още като масу сьомга, притежава една от най-интересните размножителни стратегии сред рибите. Тя обитава реките и крайбрежните води на Япония и други части на Далечния изток. Името ѝ е свързано с характерното розово-червеникаво оцветяване, което се появява при наближаването на размножителния период. Подобно на други сьомги, много от тези риби прекарват част от живота си в морето, а след това се завръщат в сладководните реки, за да дадат поколение. Но при черешовата сьомга съществува любопитно изключение – някои мъжки екземпляри никога не напускат реката и въпреки малките си размери успяват да участват в размножаването.

Как протича самото размножаване? В Япония възрастните мигриращи черешови сьомги навлизат в реките през пролетта и началото на лятото, а хвърлянето на хайвера обикновено става през есента, най-често през септември и октомври. Женската избира участък с чиста, добре наситена с кислород вода и чакълесто дъно. С движения на опашката си тя изкопава плитка вдлъбнатина, в която отделя хайвера. Мъжкият освобождава сперматозоиди над яйцата и оплождането става извън тялото на женската. След това тя покрива оплодените яйца с чакъл, който ги предпазва от част от хищниците и от силното течение. Броят на яйцата зависи от големината на женската и може да достигне няколко хиляди.

Най-необичайната част от размножителната стратегия е съперничеството между два типа мъжки сьомги. Едрите мъжки, които са прекарали част от живота си в морето, се завръщат в реката и се борят за достъп до женските. Те проявяват агресивно поведение и се стремят да прогонят конкурентите си. Но сред тях се появяват и значително по-дребни мъжки, които са достигнали полова зрялост, без изобщо да мигрират към морето. Вместо да се сражават с големите си съперници, тези малки риби използват своеобразна „тайна“ стратегия – приближават се незабелязано до женската и освобождават сперматозоидите си в момента на хвърлянето на хайвера. Така дори дребен мъжки може да оплоди част от яйцата, без да е спечелил пряк двубой с по-едрия конкурент.

Коя стратегия е по-успешна – силата или хитростта? Японски изследователи са наблюдавали именно този въпрос при масу сьомгите. В научно изследване, публикувано през 2002 г., Тошиаки Ямамото и негови колеги установяват, че едрите мъжки защитават женските и нападат съперниците си, докато дребните, рано съзрели мъжки се стремят да се промъкнат близо до мястото на оплождането. Друго изследване, проведено в басейна на река Йонеширо и публикувано през 2016 г., сравнява размножителните резултати на мигриращи и постоянно живеещи в реката мъжки. Учените не откриват съществена разлика в оцеляването на яйцата до стадия, в който очите на зародишите стават видими, в зависимост от типа на основния мъжки партньор. Това показва, че дребните речни мъжки могат да имат важна роля за възпроизводството на популацията.

Какво се случва с новото поколение? Оплодените яйца остават скрити сред чакъла през студените месеци, а времето до излюпването зависи от температурата на водата. Малките първоначално се хранят от жълтъчната си торбичка, а след това започват самостоятелен живот в реката. Част от тях остават в сладководната среда, докато други след една или две години се отправят към морето. Там израстват по-бързо благодарение на богатата хранителна база, преди да се върнат за размножаване. Интересно е, че някои речни мъжки могат да оцелеят след размножителния период и да участват в следващи сезони. Изследване от 2018 г. установява повторно полово съзряване при част от постоянно живеещите в реките масу сьомги – особеност, която ги отличава от типичния жизнен цикъл на много мигриращи тихоокеански сьомги.

Защо тази необичайна стратегия е толкова важна за природата? Черешовата сьомга показва, че успешното размножаване невинаги зависи от големината, силата или изминатото разстояние. Едрите мигриращи мъжки имат предимство в пряката борба, но малките речни мъжки използват различно поведение, за да оставят потомство. Съществуването на тези алтернативни стратегии може да подпомага генетичното разнообразие и устойчивостта на популациите. Затова опазването на чистите реки, свободните миграционни пътища и местните речни популации е важно за бъдещето на вида. А според вас коя е по-успешната стратегия за оцеляване в природата – да бъдеш най-силният сред съперниците си, или да намериш начин да ги надхитриш?