Майке Терхорст – правни спорове за дигиталната идентичност

Може ли една цифрова самоличност да улесни живота ни, но едновременно с това да създаде опасност за личната свобода? Този въпрос отново предизвиква оживени спорове в Европа след изявленията на нидерландската адвокатка Майке Терхорст (Meike Terhorst). На 4 март 2026 г. тя участва в събитие, организирано от политическата група „Европа на суверенните нации“ в помещенията на Европейския парламент в Брюксел, където отправя остри предупреждения срещу европейската дигитална идентичност. Според нея новата система може да доведе до прекомерен контрол върху гражданите и до намеса на частни компании в управлението на личните данни. Изявлението ѝ получава ново разпространение в социалните мрежи през есента на 2026 г. Но доколко тези предупреждения имат правно основание? И може ли Европейският съюз да гарантира, че цифровата идентичност ще остане средство за удобство, а няма да се превърне в инструмент за наблюдение?

Коя е Майке Терхорст и защо предупрежденията ѝ предизвикват интерес?

Майке Терхорст е нидерландска адвокатка с дългогодишна юридическа практика. Според публичния регистър на нидерландската адвокатура тя е вписана като адвокат през 1993 г. Професионалната ѝ дейност включва области като гражданското, наказателното и семейното право, както и въпроси, свързани с правата на пациентите. През март 2026 г. Терхорст привлича внимание с критично изказване за европейската дигитална идентичност. В разпространяваните видеозаписи тя съветва гражданите да не приемат безкритично новия цифров документ, като го определя като потенциален капан. Важно уточнение е, че изявлението е направено на политическо събитие в сградата на Европейския парламент, а не на официално парламентарно изслушване, което потвърждава изложените твърдения. Това разграничение има значение, защото публичното говорене на юрист не представлява само по себе си установено правно заключение.

Какво представлява европейската дигитална идентичност?

Европейската цифрова идентичност, известна като European Digital Identity Wallet или EUDI Wallet, е система, чрез която гражданите и пребиваващите в Европейския съюз ще могат да удостоверяват самоличността си и да използват различни цифрови документи чрез приложение. Тя е предвидена в измененията на регламента eIDAS, приети през 2024 г. Системата трябва да позволява електронно подписване на документи, удостоверяване на образование и квалификация, достъп до административни услуги и идентификация при определени банкови операции. Държавите членки са задължени да осигурят поне един съвместим цифров портфейл съгласно европейските правила. За гражданите обаче използването му е доброволно. Европейската комисия представя проекта като начин хората да разполагат с по-голям контрол върху данните си, вместо да предоставят многократно копия на документи на различни институции и компании.

Има ли Европейският съюз право да въвежда цифрова идентичност?

Един от основните аргументи на Терхорст е, че Европейският съюз не е държава и следователно не може да налага система за самоличност на своите граждани. Първата част от това твърдение е вярна – ЕС не е национална държава и разполага само с правомощията, предоставени му чрез европейските договори. Но от това не следва, че той няма право да приема задължителни регламенти. Европейското право позволява въвеждането на общи правила в области, попадащи в компетентността на Съюза, включително определени аспекти на електронната идентификация и цифровия вътрешен пазар. Регламент (ЕС) 2024/1183 създава правната рамка за европейските цифрови портфейли. Той задължава държавите членки да ги предоставят, но не задължава отделните граждани да ги използват. Следователно юридическият спор не може да бъде решен само с твърдението, че ЕС не е държава. Необходимо е да се разглеждат конкретните правомощия, ограничения и гаранции, предвидени в европейското законодателство.

Ще бъде ли дигиталната идентичност задължителна?

Това е един от най-важните въпроси за гражданите. Съгласно действащия европейски регламент използването на цифровия портфейл трябва да бъде доброволно. Член 5а, параграф 15 предвижда, че хората, които не използват EUDI Wallet, не трябва да бъдат поставяни в неблагоприятно положение при достъпа до публични и частни услуги, трудовия пазар и стопанската дейност. Трябва да останат достъпни и други средства за идентификация. Тук обаче възниква практически проблем. Възможно ли е една услуга формално да остане доброволна, но постепенно да се превърне в почти необходима, ако всички институции започнат да предпочитат цифровото удостоверяване? Например човек без смартфон или с ограничени цифрови умения може да се сблъска с повече административни затруднения. Именно затова защитата на доброволния избор трябва да бъде осигурена не само в закона, но и в реалната организация на услугите.

Кой ще контролира личните данни – държавите или технологичните компании?

Терхорст отправя особено остри критики към участието на банки и големи технологични компании в цифровата инфраструктура. Тя твърди, че съществува опасност управлението на личната идентичност да попадне в ръцете на частни икономически структури. Действително в разработването и изпитването на европейските цифрови портфейли участват публични институции, банки и технологични предприятия. Това обаче не доказва съществуването на таен корпоративен картел или че компаниите ще получат неограничен достъп до личните данни на гражданите. Европейският регламент предвижда ограничения върху събирането и използването на информацията от доставчиците на цифрови портфейли. Същевременно въпросът за частното участие остава важен: кой носи отговорност при пробив в сигурността, как се контролират подизпълнителите и могат ли гражданите да проверяват как се обработват техните данни? Това са реални професионални и правни проблеми, които изискват независим контрол.

Може ли дигиталната идентичност да разкрие здравните ни данни?

Едно от най-тревожните предупреждения на Терхорст засяга медицинската информация. Тя изразява опасения, че цифровите документи могат да отслабят лекарската тайна и да позволят на външни организации да получават чувствителни данни. Подобен риск заслужава внимание, защото здравната информация е сред най-силно защитените категории лични данни съгласно Общия регламент за защита на данните – GDPR. Но възможността цифров портфейл да се използва за здравен документ не означава, че всяка банка, технологична компания или държавна институция ще има достъп до медицинското досие на неговия притежател. Правомерният достъп трябва да има конкретно основание и да бъде ограничен до необходимата информация. Истинският спор е дали техническите решения ще успеят да гарантират тези принципи на практика. Защитата на лекарската тайна трябва да остане валидна независимо дали документите са хартиени, или електронни.

Може ли дигиталната идентичност да се превърне в средство за наблюдение?

Опасенията от проследяване на гражданите не са характерни само за критиците на европейските институции. Организации за защита на цифровите права също предупреждават за възможността отделни електронни удостоверявания да бъдат свързвани помежду си и да позволяват изграждането на подробни профили на потребителите. Например ако една и съща цифрова самоличност се използва за банкови операции, административни услуги и потвърждаване на възрастта в интернет, възниква въпросът дали различните действия могат да бъдат проследени и обединени. Регламентът eIDAS предвижда технически механизми срещу подобно свързване на данните без разрешение. През март 2026 г. обаче организации като European Digital Rights и epicenter.works предупреждават, че някои предложени правила за прилагане могат да отслабят тези гаранции. Това показва, че опасенията за неприкосновеността на личния живот имат реално правно и техническо измерение, независимо от преувеличенията в част от публичните изявления.

Какво казват организациите за цифрови права?

През 2026 г. европейски граждански организации изпращат открито писмо до институциите на ЕС, в което настояват за по-силна защита на личните данни при прилагането на EUDI Wallet. Сред поставените въпроси са събирането на биометрична информация, възможностите за проследяване на отделните удостоверявания и гаранциите срещу свързването на данни от различни услуги. Особено важно е изискването за така наречената unlinkability – техническа невъзможност различни действия на един потребител да бъдат обединявани в общ профил без съответното правно основание и разрешение. Тези организации не отхвърлят непременно самата идея за цифрова идентичност. Те настояват технологията да бъде изградена така, че да защитава гражданите още на етап проектиране. Именно тук се откроява разликата между аргументираната критика и твърденията за неизбежен всеобщ контрол.

Какви професионални спорове поражда новата система?

Въвеждането на европейската цифрова идентичност поставя нови задачи пред адвокати, нотариуси, банкери, лекари, работодатели и специалисти по информационна сигурност. Адвокатите трябва да преценяват валидността на електронните удостоверявания и отговорността при злоупотреба с идентичност. Нотариусите и административните служители ще трябва да се съобразяват с нови способи за проверка на самоличността. Банките ще използват цифрови удостоверения при определени финансови услуги, което поражда въпроси за защита от измами и неправомерно обработване на данни. Работодателите могат да получават електронни доказателства за квалификация, но не бива да изискват повече лична информация, отколкото е необходима. За медицинските специалисти най-важна остава защитата на поверителността. Следователно цифровата идентичност не е само технологична реформа, а промяна, която изисква нови професионални правила, обучение и механизми за отговорност.

Какво се случва в Европа през есента на 2026 г.?

Докато обществените спорове продължават, държавите членки подготвят националното прилагане на европейската система. На 15 октомври 2026 г. германският Бундестаг приема законодателни разпоредби, които създават национална правна основа за европейския цифров портфейл. При обсъжданията се поставят въпроси за доброволното използване, цифровия суверенитет, участието на доставчици и сигурността на инфраструктурата. Германия е само един пример за процес, който протича в целия Европейски съюз. Европейската комисия предвижда държавите членки да осигурят цифрови портфейли до края на 2026 г., като конкретното им въвеждане и практическата готовност могат да се различават. Това превръща спора от теоретичен в непосредствено обществен въпрос. Гражданите вече трябва да знаят не само какви възможности предлага технологията, но и какви права имат при нейното използване.

Какво означава цифровата идентичност за България?

За България европейският цифров портфейл може да улесни използването на административни услуги в други държави членки, електронното подписване на документи и доказването на определени обстоятелства без представяне на множество хартиени удостоверения. Това би било особено полезно за българите, които работят, учат или живеят в други европейски страни. Но съществуват и важни обществени въпроси. Ще имат ли всички граждани равен достъп до новата система? Как ще бъдат защитени хората, които не използват смартфони? Кой ще отговаря при кражба на цифрова самоличност? Ще има ли ясна процедура за оспорване на неправомерно използвани данни? Отговорите на тези въпроси ще определят дали дигитализацията действително ще улесни гражданите, или ще създаде нови административни и социални затруднения.

Правна критика или политическо предупреждение – как да оценим думите на Терхорст?

Изявленията на Майке Терхорст съчетават няколко различни проблема. Опасенията за личните данни, прекомерната зависимост от технологични доставчици и възможното ограничаване на реалния избор са въпроси, които заслужават сериозен обществен дебат. Но твърденията, че Европейският съюз изобщо няма правомощия да въвежда обща рамка за цифрова идентичност, не съответстват на действащото европейско право. Също така няма представени убедителни доказателства, че банки и технологични компании ще получат автоматичен и неограничен достъп до всички лични или здравни данни. Професионалната отговорност на юристите изисква разграничаване между установени факти, възможни рискове и предположения. Критиката към дадена система може да бъде полезна, дори когато някои от аргументите на нейния автор са неточни. Но за да бъде обществено значима, тя трябва да се основава на проверими доказателства.

Дигиталната идентичност право ли е, или бъдещо задължение?

Европейската цифрова идентичност е една от най-значимите инициативи за промяна на начина, по който гражданите доказват самоличността си и използват електронни услуги. Тя обещава по-бърза администрация, по-лесно трансгранично обслужване и по-голям контрол върху споделянето на лични данни. Но успехът ѝ ще зависи от това дали обещаните гаранции ще действат и на практика.

Предупрежденията на Майке Терхорст насочват вниманието към важни обществени страхове, но част от нейните твърдения не се подкрепят от действащата правна рамка или от установени факти.

Най-същественият въпрос не е дали всяка цифрова идентичност непременно води до контрол, а дали обществото ще разполага с достатъчно правни и технически средства, за да предотвратява злоупотребите.

Големият спор е дали Европа ще успее да създаде система, в която цифровата самоличност служи на гражданина, без гражданинът да става зависим от нея.

Защото истинската свобода на избор означава не само да имаш право да използваш новата технология, но и да можеш да откажеш използването ѝ, без да губиш достъп до основните си права и услуги.

 

Източници за статията

1. Регламент (ЕС) 2024/1183 – основният правен документ, включително разпоредбите за доброволност и защита на личните данни.

   EUR-Lex

2. Европейска комисия – Европейска цифрова идентичност – предназначение, функционалности и график.

   European Commission

3. Mimikama – проверка на твърденията на Майке Терхорст – анализ от 26 август 2026 г. на изказването и твърденията за корпоративен контрол.

   Zugriff für Banken und Microsoft?

4. EDRi и epicenter.works – открито писмо за защитата на личните данни – конкретни опасения относно техническите правила за EUDI Wallet.

   epicenter.works

5. Германски Бундестаг – законодателни решения от 15 октомври 2026 г. – актуален пример за националното прилагане на европейската система.

   De