Предимството на тълпата – странните средства за защита на прилепите

Защо хиляди прилепи излитат заедно и как тълпата ги защитава от хищници? Научни изследвания разкриват необичайна стратегия за оцеляване.

Когато привечер хиляди, а понякога милиони прилепи напускат пещерата почти едновременно, небето сякаш се превръща в жива река. Огромното струпване изглежда хаотично, но за отделния прилеп то може да означава разликата между живота и смъртта. Сови, ястреби, соколи и други хищници могат да чакат край местата, от които прилепите излитат. Срещу тях малкият летящ бозайник няма нито броня, нито отрова, нито мощни оръжия. Едно от най-необичайните му средства за защита се оказва самата тълпа.

Защо е по-безопасно да бъдеш сред хиляди?

На пръв поглед огромната колония изглежда като покана за хищниците – на едно място се събира изобилие от потенциална плячка. Но за отделния прилеп ситуацията е различна. Когато огромен брой животни се движат заедно, вероятността точно един определен индивид да бъде избран и уловен може да намалее. В биологията подобно явление е свързано с т.нар. ефект на разреждането на риска.

Колективното движение носи и друго възможно предимство. Хищникът е изправен пред множество бързо движещи се цели. Дълго време се предполага, че това създава „ефект на объркването“ – нападателят трудно избира и проследява една жертва сред стотици други. При прилепите обаче действителността се оказва по-сложна.

Какво показват ястребите, които нападат прилепи?

Особено интересни резултати са получени при наблюдения на ястреби на Суейнсън, които ловуват бразилски, или мексикански, свободноопашати прилепи (Tadarida brasiliensis), напускащи огромни убежища. Учените сравняват атаките срещу плътната летяща колона и срещу отделни прилепи.

Резултатът е изненадващ. Хищниците не са непременно по-неуспешни, когато атакуват гъстото множество. Следователно защитата не може да бъде обяснена само с това, че хилядите крила „объркват“ ястреба.

Истинската опасност се оказва другаде – да останеш сам.

Самотният прилеп е много по-забележима цел

При едно подробно изследване самотните прилепи и изоставащите животни представляват приблизително 0,2% от наблюдаваната популация, но около 5% от уловените от ястребите прилепи. Около 10% от атаките също са насочени към такива единични животни.

Това означава, че прилепът, който се отдели от летящата колона, може да се превърне в непропорционално привлекателна мишена.

Тълпата следователно не е непременно непроницаем щит. По-скоро тя разпределя риска между огромен брой животни, докато изоставащите и отделилите се поемат много по-голяма част от опасността.

А не се ли объркват хищниците?

Това е една от най-интересните части на спора. Интуитивно изглежда почти невъзможно хищна птица да избере една цел сред хиляди прилепи. Нови изследвания на начина, по който ястребите атакуват подобни рояци, показват възможно решение.

Вместо непременно да избере конкретен прилеп отдалеч и непрекъснато да го преследва, хищникът може да насочи полета си към определена точка в движещата се маса. Когато достигне рояка, геометрията на движението му помага да се сблъска с подходяща жертва.

Това означава, че огромното множество не „заслепява“ непременно хищника така, както човек би очаквал. Еволюцията е дала стратегии и на двете страни – прилепите използват числеността си, а хищните птици са развили начини да атакуват дори плътни въздушни струпвания.

Защитават ли се прилепите като истинска армия?

При някои животни защитата на групата е активна – множество птици например могат да нападат, преследват и тормозят хищник. Това поведение се нарича мобинг.

При прилепите положението е по-неясно. Има отделни наблюдения на прилепи, които тормозят сови, но експериментите предупреждават да не приемаме автоматично всяко струпване около опасността за организирана колективна атака. Когато бъдат чути тревожни сигнали, някои прилепи приближават мястото, но това може да бъде просто начин отделното животно да провери какво се случва.

Следователно „силата на тълпата“ при прилепите невинаги означава съзнателна обща битка срещу врага.

Тревожният вик – помощ или предупреждение?

Прилепите издават и специални сигнали при опасност. Тревожните и стресовите звуци могат да привлекат вниманието на други прилепи. На пръв поглед това изглежда като зов: „Елате да ми помогнете!“

Но учените предлагат и по-предпазливо обяснение. Другите прилепи може да се приближават не толкова за да спасят заловения свой събрат, колкото за да разберат къде се намира опасността и каква е тя. Така сигналът на един индивид се превръща в информация за останалите.

Пещерата също е част от защитата

Защитата на прилепите не започва във въздуха. Изборът на убежище е жизненоважен. Тесни процепи, високи тавани, дълбоки пещери и труднодостъпни кухини ограничават достъпа на много хищници.

Но входът на убежището може да се превърне и в опасно място. Хищни птици могат да научат кога прилепите излизат и да ги чакат там. Изследванията върху отношенията между прилепи и техните хищници показват, че безопасността на дневното убежище вероятно е важен фактор при избора на място за колонията.

Така прилепът разчита едновременно на архитектурата на убежището, нощния начин на живот, бързия полет и числеността на групата.

Парадоксът на тълпата

Да живееш сред огромна колония има очевиден недостатък – много животни на едно място могат да привлекат вниманието на хищниците. Но когато нападението започне, числеността може да се превърне в предимство.

Именно тук се крие парадоксът. Колонията привлича опасността, но същевременно намалява риска за много от своите членове. За отделния прилеп правилото може да бъде удивително просто: не е необходимо тълпата да победи хищника – достатъчно е да не бъдеш този, който остава извън нея.

Затова масовото излитане на прилепите не е просто впечатляваща природна гледка. То показва една от най-старите стратегии за оцеляване в животинския свят – предимството да бъдеш един сред хиляди.