Прилагане на мъдростта на Конфуций при разрешаване на спорове

Конфуций (552 пр.н.е. – 479 пр.н.е.)

В буквален превод името означава „Великият учител Кун“. Наричан е още „учител на 10 000 поколения“. Като една от най-интересните и мъдри  личности в световната история Конфуций може да ни помогне при разрешаване на спорове и днес.

Проверка на мъдростите от миналото

Често при спор се опираме на тези, свързани с миналото, опита и традицията. Конфуций изисква проверка на такива тези. И в миналото дадена позиция е можело да бъде родена от егоистични подбуди – „Трудно ще срещнеш човек, който отдал три години на учението, да не желае да заеме висок пост“. Времето е най-добрият съдник, но съпоставката на настоящите проблеми и тяхното решаване в миналото е необходима. Задачата на учителя е да пренася традицията в настоящето: „Който постига новото, грижейки се за старото, той може да бъде учител“. Всички неща според „учителя на 10 000 поколения“ имат „корени и клони“, т. е начало и край, така че „Когато знаеш кое стои отпред и кое следва, ще се приближиш до верния път“.

Важността на авторитета

Според Конфуций в петте вида отношения между хората (баща и син, мъж и жена, братя, семейства, владетел и поданици) определяща е ролята на авторитета. Необходимо е подчинение на по-нископоставения към високопоставения. В този смисъл може да разсъждаваме върху факта, че действително споровете между равнопоставени са различни от споровете с авторитета. Различни трябва да бъдат и начините, по които водим спора. Подборът на аргументи също. „Не убивай комар с меч“ – казва Конфуций и тези думи илюстрират съвета при спор да подбираме аргументите си според своя опонент.

Последното послание – ролята на мисленето в спора

Последното послание на Конфуций е записано в една от петте му книги, наречени „Петте класики“ – „Мислиш ли различно – развиваш, мислиш ли логично – поправяш, грешиш ли – се научаваш, но само съчетани водят до прогреса“. Оказва се, че начинът на мислене е определящ за победата в даден спор. Затова „щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш“. Важно е да анализираме грешките си, да ги поправяме – „Най-голямата грешка е да не поправяш старата си грешка“. Не по-малко важно е да мислим различно и самостоятелно. Тясната пътека към върха е различна от широкия път към него. По широкия път вървят всички, на тясната пътека си сам, но очертаният връх е с по-ясни контури. Затова Конфуций съветва: „Обучавай само този, който е способен, узнавайки за единия ъгъл на квадрата, да си представи останалите три“. Начинът на мислене на отделния човек определя и отношенията му с останалите хора – „Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове“.

2 500 години ни делят от Конфуций. И тогава, и сега хората продължават да спорят, а победата в спора продължава да се спира до тези, които са научили уроците от миналото, защото „който не напредва всеки ден, всеки ден изостава“.