Рибите, които общуват чрез газове – странната тайна на херингите

Представете си огромен пасаж от херинги, който плува в тъмните океански води. Изведнъж рибите започват да изпускат малки газови мехурчета, придружени от необичайни звуци, наподобяващи бързо щракане. На пръв поглед поведението изглежда като обикновено освобождаване на газове, но учените откриват нещо много по-интересно. Херингите може би използват тези звуци, за да поддържат връзка помежду си. Това откритие поставя любопитен въпрос: възможно ли е рибите да общуват чрез звуци, които при хората биха предизвикали единствено смях?

Научното обяснение започва с изследване, публикувано през 2004 г. Екипът на Бен Уилсън, Робърт Бати и Лорънс Дил изучава тихоокеанската и атлантическата херинга и установява, че те произвеждат характерни серии от звукови импулси. Изследователите наричат явлението Fast Repetitive Tick (FRT), което означава „бързо повтарящо се щракане“. Звуковите серии продължават от 0,6 до 7,6 секунди и обхващат честоти приблизително между 1,7 и 22 килохерца. При атлантическите херинги видеозаписи показват, че звуците са свързани с изпускането на мехурчета от задната част на тялото. Това е необичаен механизъм за образуване на звук, различен от познатите начини, по които много други риби издават звуци.

Защо херингите издават тези звуци най-често през нощта? Именно този въпрос насочва учените към предположението, че газовите импулси може да имат социална функция. Херингите живеят на големи пасажи, а координираното движение на хиляди риби изисква постоянна реакция на поведението на съседите. През деня зрението помага за ориентацията, но в тъмнината значението на звуковите сигнали може да нараства. Изследователите установяват, че честотата на FRT звуците се увеличава при по-голяма гъстота на рибите. Освен това храненето не оказва съществено влияние върху тяхното образуване. Тези наблюдения подкрепят хипотезата, че става дума за средство за общуване, а не просто за газове, получени при храносмилането. Въпреки това точната функция на сигналите все още не е окончателно доказана.

Съществува и друга теория – газовите мехурчета могат да помагат на херингите да се защитават от хищници. Още през 1998 г. изследователи описват големи количества мехурчета, отделяни от пасажи норвежки херинги, преследвани от косатки и други хищни риби. При бързото издигане към повърхността налягането намалява и рибите освобождават газ от плавателния си мехур. Образуваните мехурчета могат да разсейват светлината, да затрудняват видимостта и да създават смущения при акустичното откриване на пасажа. Това обаче не означава, че всяко изпускане на газ е защитна реакция. Учените разграничават масовото освобождаване на газ при промяна на дълбочината от кратките FRT звукови серии, чието предназначение остава предмет на изследвания.

Необичайното поведение на херингите има значение и за разбирането на подводния шум. Ако тези риби действително използват звуковите импулси за общуване, шумът от корабоплаването, промишлените дейности и други човешки източници може да затруднява възприемането на сигналите им. Херингите са важна част от морските хранителни вериги и служат за храна на множество риби, птици и морски бозайници. Затова дори привидно незначителен механизъм на общуване може да има значение за поведението на цели пасажи. Необходимо е обаче да се изследва дали и при какви условия човешкият шум действително пречи на тези конкретни сигнали.

И така, защо херингите отделят газове – за да общуват, да се защитават или просто по физиологична необходимост? Най-вероятно отговорът зависи от обстоятелствата. Част от газовете се освобождават при промени в дълбочината и налягането, докато определени звукови импулси може да изпълняват комуникативна функция. Засега науката не е доказала, че херингите притежават своеобразен „език на мехурчетата“, но е установила, че звуците им не могат да бъдат обяснени само с храносмилането. Това превръща една на пръв поглед смешна особеност на рибите в сериозна научна загадка. Понякога най-неочакваните звуци в природата могат да се окажат важна част от общуването между животните.