Робот, който се храни с охлюви – спорове за странния британски проект SlugBot
Възможно ли е един робот да се „храни“ с вредителите, които унищожават земеделските култури, и едновременно с това да произвежда енергия за собствената си работа? Именно тази необичайна идея стои зад британския проект SlugBot, представен в началото на XXI век. Машината е разработена в Лабораторията за интелигентни автономни системи към Университета на Западна Англия в Бристол. Сред основните изследователи са Иън Кели, Крис Мелхюиш и Оуен Холанд. Проектът привлича международно внимание през 2001 г., когато списание TIME го включва сред забележителните изобретения на годината. За разлика от обикновените селскостопански роботи SlugBot е замислен не само да изпълнява определена работа, но и сам да намира източника на енергия, необходим за нея.
Как работи роботът, който ловува голи охлюви? SlugBot представлява колесна машина с подвижна механична ръка, оборудвана със захващащо устройство и оптични сензори. Тя е предназначена да се движи по земеделски площи и да открива голи охлюви, които са сериозни вредители за много култури. Изследователите използват специално осветление и система за разпознаване на изображения, чрез която роботът различава охлювите от околните предмети. След откриването им механичната ръка ги събира в контейнер. Според публикация на WIRED от октомври 2001 г. прототипът е проектиран с възможност да събира над 100 охлюва на час. Особено подходящо време за работа е нощта, когато тези животни са най-активни. Така машината съчетава две задачи – ограничаване на селскостопанските вредители и събиране на биомаса за производство на енергия.
Най-необичайната част от проекта е превръщането на уловените охлюви в гориво. Първоначалният замисъл предвижда роботът да се връща в специална станция, където събраните охлюви да бъдат разграждани чрез ферментация. Полученият биогаз, съдържащ метан, трябва да се използва в горивна клетка за производство на електричество, с което да се зареждат батериите на машината. Следователно SlugBot не е трябвало да изгаря охлювите директно в двигател, а да използва биологичен процес за преобразуване на органичната материя в електрическа енергия. Тук обаче се появява същественото технологично препятствие: създаденият прототип доказва възможността за откриване и събиране на охлюви, но не достига до напълно работеща система, която да се самозахранва от тях. По-късно изследователите насочват усилията си към микробни горивни клетки и проекта EcoBot.
Може ли подобна технология да промени професията на земеделеца? Привържениците на автономната роботизация виждат в SlugBot предвестник на машини, които сами откриват проблемите в земеделските площи и използват местни ресурси, за да продължат работата си. Това би могло да намали необходимостта от постоянна човешка намеса и от някои химически средства срещу вредителите. Но критиците поставят въпроса за икономическата ефективност. Един робот трябва да изразходва енергия за придвижване, наблюдение, разпознаване и събиране на охлювите, а след това е необходима допълнителна инфраструктура за преобразуване на биомасата. Ако произведената електроенергия не компенсира достатъчно тези разходи, технологията трудно би могла да се конкурира с по-прости решения. Появяват се и професионални въпроси: кой ще обслужва сложните машини, колко ще струва поддръжката им и дали малките земеделски стопанства ще могат да си позволят подобна автоматизация?
Проектът поражда и етични спорове – допустимо ли е роботите да бъдат превръщани в изкуствени хищници? От една страна, голите охлюви могат да нанасят сериозни щети на земеделските култури и фермерите така или иначе прилагат различни методи за ограничаване на числеността им. От друга страна, идеята машина самостоятелно да открива, улавя и използва живи организми като енергиен ресурс поставя въпроси за отношението на човека към природата. Важна е и екологичната страна на проблема. Не всички охлюви са вредители, а различните видове участват в хранителните вериги и разграждането на органични вещества. Затова една бъдеща селскостопанска машина трябва да разпознава достатъчно точно целевите видове и да не нарушава безразборно местните екосистеми. Професионалният спор вече не е само между инженери и земеделци, а засяга и биолози, природозащитници и специалисти по роботизирана етика.
Какво остана от SlugBot повече от две десетилетия след неговото представяне? Машината не се превърна в масово използван селскостопански робот, а идеята за самозахранване с охлюви остана на експериментално равнище. Въпреки това проектът има важно научно наследство. Той насочва вниманието към енергийната автономност – способността на роботите да получават енергия от околната среда, вместо непрекъснато да зависят от външно зареждане. Последвалите разработки EcoBot изследват възможностите на микробните горивни клетки да произвеждат електричество от органични вещества. Така SlugBot се оказва повече от любопитна машина за лов на охлюви. Той е ранен експеримент, поставил въпроса дали бъдещите роботи ще могат не само да работят самостоятелно, но и сами да осигуряват енергията си. Ако някой ден това стане икономически изгодно, ще се промени не само земеделието, но и самото разбиране за автономна машина.
