Козунак със стафиди, локум, ядки, шоколад… или само със спомени от баба?
Всяка година, малко преди Великден, кухните ухаят на ванилия, лимонова кора и мая. Това е времето на козунаците – онези пухкави, златисти хлябове, които носят повече от вкус: носят история, спомени и понякога… спорове.
Някога козунакът беше прост. Брашно, яйца, масло, мляко, захар. Ако баба беше в настроение – слагаше и малко стафиди. Ако беше наистина празник – може би щипка ванилия от онези малки шишенца, които миришеха на детство. И винаги, ама винаги, се месеше на ръка. Не защото така е по-вкусно (макар че е), а защото така се прави. С любов. И търпение.
Днес обаче козунакът се е превърнал в поле за кулинарни експерименти. Локум, шоколад, лешници, шамфъстък, сушени череши, портокалови корички, крем пълнежи, цели блокчета бял шоколад… За някои това е разкош. За други – богохулство.
Какво стана с онзи обикновен козунак, който се къса на конци и ухае на спомени? Козунакът на баба нямаше нужда от пълнеж. Вкусът му идваше от детските ръчички, които крадяха от тестото. От тефтера с мазни петна и рецепта, написана с химикал и много любов. От печката на дърва и чакането пред фурната като пред театрална сцена.
Но нека бъдем честни – новите вкусове също имат своето място. Един добре направен козунак с пълнеж от локум и орехи може да е разкошен. Шоколадът му придава плътност, ядките – характер, а портокаловите корички – лек френски акцент. Това не е просто козунак. Това е „кулинарно изживяване“, както биха казали инфлуенсърите.
И все пак, въпросът си остава…Трябва ли всяка традиция да се “осъвремени”? Или понякога е по-сладко да остане такава, каквато е била – проста, честна и малко неравна?
Аз лично вярвам, че има място и за двата вида козунак. Единият – за празничната трапеза и снимките в Instagram. Другият – за душата. Онзи, който мирише на детство и се яде с пръстите, докато стоиш до баба и слушаш как се кара на дядо, че пак е опитал от „недопечения“. А вие какъв козунак предпочитате? С пет вида плънка или само със спомени?
По материала работи Ивета Стамова
