Спорове относно ролята на българите при обсадата на Константинопол през 717–718 г.

По време на обсадата на Константинопол през 717–718 г. положението в града постепенно започнало да се подобрява. След като арабските кораби престанали да контролират морските пътища, доставките на храна и други необходими ресурси отново достигали до столицата на Византия. Животът в града бавно се нормализирал, докато обсаждащата армия се сблъсквала с глад, болести и тежки загуби.

Сериозен проблем за арабските сили били нападенията на българите. В едно от големите сражения загинали хиляди арабски войници, като някои сведения посочват около 22 000 жертви. Въпреки това историците не са единодушни относно причините и начина, по който българите се включили във военните действия.

Според една теория българските войски действали като съюзници на византийския император Лъв III. Тази гледна точка приема, че българите съзнателно нападнали арабските лагери край Константинопол, за да помогнат на Византия в отбраната на града. Тези атаки отслабили допълнително обсаждащата армия.

Съществува и друга версия, според която арабските части навлезли в български територии в търсене на храна и провизии. Това довело до ответна реакция от страна на българите. В този случай сблъсъците били резултат от защита на собствените земи, а не от предварително договорен съюз с Византия.

Някои разкази твърдят, че българите участвали в конфликта още преди арабите да достигнат стените на Константинопол. Според тези сведения българските сили нападали противника по време на преминаването му през Тракия и продължили с атаките и по време на самата обсада. Това създало допълнителни трудности за арабската армия и затруднило снабдяването ѝ.

Други изследователи предполагат, че първите български успехи може да са били срещу отделни арабски части, действащи далеч от основната армия. По-късно българите вероятно насочили нападенията си към лагерите около Константинопол. Независимо от различните тълкувания, повечето историци приемат, че действията на българите изиграли важна роля за отслабването на обсадата и за защитата на византийската столица.