Защо К2 се нарича К2? Историята зад името на „Дивата планина“

Името К2 изглежда необичайно на фона на традиционните названия на прочутите планини. То обаче има доста прозаичен произход и започва като временно техническо обозначение, използвано през XIX век по време на мащабното геодезическо изследване на Индия.

Обозначението е свързано с лейтенант Томас Монтгомъри, млад офицер от Great Trigonometric Survey of India. През 1856 г. той изследвал високите върхове на Каракорум и започнал да ги отбелязва с кодови имена – K1, K2, K3 и т.н., според реда, в който попадали в полезрението му.

Повечето от тези временни обозначения постепенно били заменени с вече съществуващи местни имена. Например K1 по-късно се оказал известен като Машербрум. С течение на времето станало ясно, че почти всички планини от списъка на Монтгомъри имат местни названия, които са били използвани от хората в региона.

К2 обаче се оказал изключение. Планината била толкова отдалечена и труднодостъпна, че нямала широко разпознаваемо местно име, което да замени даденото от геодезистите обозначение. Огромният връх не се виждал от близките селища, което вероятно обяснява защо съществуването му не е било добре познато преди експедициите от XIX век.

Така временното „К2“ постепенно се превърнало в официално и световно разпознаваемо име. Днес планината е известна и с неофициалното прозвище „Дивата планина“ (Savage Mountain), което отразява изключително трудните условия за изкачване. Стръмният релеф, суровият климат и високият риск превръщат К2 в едно от най-сериозните предизвикателства в алпинизма.

Именно опасността е част от легендата около К2. Исторически данни често сочат много висока смъртност сред опитващите да достигнат върха, макар че процентите варират значително според периода и начина на изчисление. Затова К2 остава не само една от най-високите планини на Земята, но и символ на изключителната трудност на високопланинското катерене.