Защо Евангелието на цар Иван Александър се нарича Лондонско?

Една от най-красивите български средновековни книги носи името на град, който се намира на хиляди километри от България. Лондонското четвероевангелие е създадено през 1355–1356 г. по поръчка на цар Иван Александър, но днес се съхранява в Британската библиотека. Ръкописът е сред най-забележителните паметници на Търновската книжовна школа и свидетелства за високото развитие на българската култура през XIV век. Защо обаче книга, създадена за български владетел, е известна като Лондонско евангелие? Отговорът се крие в необикновеното ѝ пътешествие през вековете, свързано с войни, манастири, владетели и колекционери.

Книга, достойна за български цар

Четвероевангелието е създадено по времето на цар Иван Александър, управлявал България от 1331 до 1371 г. Негов преписвач е монахът Симеон, който оставя сведения за създаването на ръкописа. Книгата съдържа четирите канонични евангелия – от Матей, Марк, Лука и Йоан. Изработена е върху пергамент и включва 286 листа, украсени с великолепни миниатюри, изобразяващи библейски сцени, светци и представители на българското царско семейство. Особено ценен е портретът на Иван Александър, съпругата му Теодора и техните синове. Той представлява изключително историческо свидетелство за облеклото, владетелските символи и политическите представи на българския двор. Богатата украса показва, че книгата не е била предназначена за обикновена употреба, а е създадена като представителен царски ръкопис.

Как Евангелието напуска България?

След османското завладяване на Търново през 1393 г. съдбата на много български ръкописи става неизвестна. Част от тях са унищожени, други са пренесени в манастири и книжовни средища извън българските земи. Лондонското четвероевангелие също напуска България, но точният момент и обстоятелствата около това събитие не са установени. Известно е, че през XV век книгата вече се намира в Молдова. Запазена бележка свидетелства, че молдовски владетел на име Иван Александър откупува ръкописа, който бил оставен в залог. Изследователите допускат, че става дума за Александър Добрия, управлявал Молдова в началото на XV век. Този надпис е особено ценен, защото показва, че книгата е имала собствена история на притежание и преместване, която може да бъде проследена чрез оставените в нея писмени свидетелства.

От Света гора до английския колекционер

През следващите столетия ръкописът достига до манастира „Свети Павел“ на Атон. Именно там през 1837 г. го открива английският пътешественик и колекционер Робърт Кързън. Според неговия собствен разказ игуменът на манастира му разрешава да избере книга, която да получи като подарък. Кързън избира богато украсеното българско Евангелие и го отнася в Англия. Доколко това дарение може да бъде оценено според съвременните представи за опазване на културното наследство, е отделен исторически въпрос. Важно е обаче да се уточни, че наличните документи представят придобиването като дарение, а не като доказана кражба. Така през XIX век един от най-ценните български ръкописи попада в частна английска колекция.

Защо книгата получава името Лондонско евангелие?

След смъртта на Робърт Кързън ръкописът остава собственост на неговото семейство. През 1876 г. колекцията е предоставена за съхранение в Британския музей, а през 1917 г. е завещана на институцията. След създаването на Британската библиотека като самостоятелна институция през 1973 г. ръкописът става част от нейните фондове. Именно местонахождението му в Лондон обяснява названието „Лондонско четвероевангелие“. То не означава, че книгата е създадена в Англия или че принадлежи към английската книжовна традиция. Напротив – произходът ѝ е български, а названието отразява мястото, където се съхранява. В научната литература се използва и по-точното историческо наименование „Четвероевангелие на цар Иван Александър“.

Какво разкриват научните изследвания?

Съвременните изследователи разглеждат Лондонското четвероевангелие не само като религиозна книга, но и като исторически, художествен и езиков паметник. Особен интерес предизвикват неговите 367 миниатюри, създадени в традициите на византийското и българското средновековно изкуство. Чрез сравнителен анализ учените установяват връзки между изображенията в ръкописа и по-ранни византийски образци. Проучват се особеностите на среднобългарския език, правописът, художествените техники и материалите, използвани при изработването на книгата. Сред загадките е и прочутият буквeн квадрат, в който е закодирано името на цар Иван Александър. През 2017 г. ръкописът е включен в международния регистър „Паметта на света“ на ЮНЕСКО, което потвърждава неговото изключително значение за световното документално наследство.

Трябва ли Лондонското евангелие да се върне в България?

Историята на ръкописа поставя и съвременен въпрос за съдбата на културните ценности, изнесени от родните им земи през миналите столетия. От една страна, Лондонското четвероевангелие е създадено в България, по поръчка на български владетел, и представлява част от националното културно наследство. Това дава основания да се обсъжда възможността за неговото завръщане или за по-широк достъп на българската общественост до оригинала. От друга страна, Британската библиотека осигурява специализирани условия за съхранение, изследване и представяне на ръкописа пред международна публика. Въпросът за евентуалното му връщане е сложен и не може да бъде решен единствено въз основа на мястото на създаването му. Той изисква исторически, правен и културен анализ.

Българска книга с английско име

Повече от шест века след създаването си Четвероевангелието на цар Иван Александър продължава да впечатлява със своята художествена красота и историческа стойност. То е преживяло падането на средновековната българска държава, преминало е през Молдова и Света гора и е достигнало до Лондон, където се съхранява и днес. Неговата история показва как културното наследство може да преминава през различни държави, без да губи своя произход и значение. Лондонското евангелие носи името на английската столица, но остава едно от най-ярките свидетелства за духовното и художественото величие на средновековна България.

Спорът остава – трябва ли българските средновековни ръкописи, които днес се съхраняват в чуждестранни библиотеки, да бъдат върнати в България, или тяхното международно представяне е по-добрият начин да се съхрани и популяризира българското културно наследство?