Ще остане ли Черно море без акули?
Има ли все още акули в Черно море, или един от най-интересните му хищници постепенно изчезва? Черноморската бодлива акула, известна още като катран (Squalus acanthias), някога е била значително по-разпространена в черноморските води. Днес учените предупреждават, че числеността ѝ е силно намаляла. Рибарите я срещат по-рядко, а научните изследвания показват тревожни тенденции. Въпреки това видът не е изчезнал. През 2026 г. публикувано научно изследване потвърждава присъствието му в Черно море, но поставя въпроса дали човешката дейност няма да доведе до още по-сериозно намаляване на популацията.
Каква е черноморската акула?
За разлика от огромните океански акули, катранът е сравнително малък хищник, който обикновено достига дължина около един метър, макар че отделни екземпляри могат да бъдат по-големи. Тялото му е издължено, с характерни гръбни перки, пред всяка от които има остър шип. Именно тези шипове служат за защита от неприятели. Черноморската акула се храни предимно с риби и различни морски безгръбначни. Обитава основно придънните водни слоеве, но може да се придвижва и по-близо до повърхността. За хората тя не представлява обичайната опасност, която се свързва с големите океански акули. Катранът избягва контактите с човека, макар че шиповете му могат да причинят болезнено нараняване при неправилно боравене с уловен екземпляр.
Защо акулите в Черно море намаляват?
Основната заплаха за черноморската акула е прекомерният риболов. В миналото видът е бил обект на целенасочен стопански улов, а днес продължава да попада случайно в риболовните мрежи. Особено опасни са методите за риболов, при които заедно с търсените видове се улавят и други морски животни. Допълнителни проблеми създават влошаването на местообитанията и промените в морската екосистема. Според научно изследване на Мурат Дааттекин, публикувано през септември 2025 г., популацията на катрана в Черно море е претърпяла рязък спад. Изследването посочва прекомерния улов, увреждането на местообитанията и недостатъчно съгласуваните мерки между черноморските държави като основни причини за тревожната ситуация.
Защо черноморската акула се възстановява толкова трудно?
Една от най-интересните биологични особености на катрана е неговото бавно размножаване. За разлика от много други риби, които произвеждат огромно количество хайвер, тази акула ражда живи малки след продължително вътреутробно развитие. Бременността може да продължи близо две години – един от най-дългите периоди сред гръбначните животни. Освен това женските достигат полова зрялост сравнително късно. Тези особености означават, че дори след ограничаване на риболова популацията не може да се възстанови бързо. Когато голям брой възрастни женски бъдат уловени, са необходими години, за да бъдат заместени от ново поколение. Именно тази биологична уязвимост прави катрана особено чувствителен към прекомерния риболов.
Изчезнала ли е наистина черноморската акула?
Научните данни дават ясен отговор – не, черноморската акула не е изчезнала, но запасите ѝ са силно намалели. През януари 2026 г. изследване на учени от Турция представя резултати от 174 траления, извършени през риболовните сезони 2023–2024 и 2024–2025 г. край Самсун и Синоп. Сред случайно уловените хрущялни риби са установени екземпляри от Squalus acanthias. Изследователите отчитат високи стойности на експлоатация на изследваните видове. Тези резултати доказват, че катранът продължава да обитава Черно море, но не означават, че популацията му е в добро състояние. Международната комисия по рибарство за Средиземно море към ФАО определя състоянието на черноморския запас като критично и провежда специална изследователска програма за неговото опазване.
Какво ще се случи, ако катранът изчезне?
Черноморската акула има важна роля в поддържането на екологичното равновесие. Като хищник тя участва в регулирането на числеността на различни риби и безгръбначни животни. Изчезването ѝ би могло да промени хранителните взаимоотношения в морската екосистема, макар че точните последици трудно могат да бъдат предвидени. Проблемът е още по-сериозен, защото Черно море представлява специфична природна среда с ограничен обмен на води със Средиземно море. Промените в числеността на един вид могат да засегнат и други организми. Затова опазването на катрана не е само въпрос за съдбата на една акула, а за състоянието на цялата черноморска екосистема.
Могат ли учените да спасят черноморската акула?
През 2021 г. Генералната комисия по рибарство за Средиземно море към ФАО започва специална научна програма за изследване на черноморския катран. Програмата включва България, Румъния, Турция, Украйна и Грузия, като изследователските дейности продължават през периода 2023–2026 г. Целта е да се съберат надеждни данни за състоянието на популацията и да се разработят ефективни мерки за нейното възстановяване. Сред обсъжданите решения са ограничаването на улова, намаляването на случайното попадане на акули в мрежите и създаването на защитени морски зони. Основният спор е дали държавите трябва да въведат по-строги ограничения за риболовната индустрия, или могат да намерят баланс между икономическите интереси и опазването на морските животни.
Ще остане ли Черно море без акули?
Черноморската акула все още съществува, но нейното бъдеще е несигурно. През последните десетилетия човешката дейност е оказала сериозно въздействие върху числеността ѝ. Новите научни изследвания потвърждават, че катранът продължава да обитава Черно море, но възстановяването на популацията изисква дългосрочни и съгласувани усилия. Историята на този вид показва, че не всички акули са опасни чудовища, от които човек трябва да се страхува. Понякога именно акулите се нуждаят от защита срещу човешката дейност. Големият въпрос вече не е дали черноморската акула е изчезнала, а дали ще успеем да я опазим, преди да е станало твърде късно.
Спорът остава – трябва ли риболовът на черноморска акула да бъде напълно забранен, докато популацията ѝ не се възстанови?
