Защо най-дългото време за маратон на Олимпийските игри включва 54 години и 8 месеца?

Историята на Олимпийските игри пази множество необичайни моменти, но малко от тях могат да се сравнят със случилото се с японския лекоатлет Шизо Канакури. Той остава в олимпийската история с участие, започнало през 1912 г. и символично приключило повече от половин век по-късно. В резултат времето му за маратона се превръща в един от най-куриозните резултати в историята на Игрите.

Канакури е роден през 1891 г. в Тамана, Япония, и още в началото на спортната си кариера показва сериозен потенциал. През 1911 г. той печели японската олимпийска квалификация за маратон с резултат 2:32:45, постигнат на трасе с дължина около 40 километра. Постижението му е прието като световен рекорд в Япония и го превръща в един от големите кандидати за успех на Олимпиадата в Стокхолм.

Пътят до Швеция обаче се оказва огромно изпитание. Канакури пътува около 18 дни, използвайки кораб и Транссибирската железница, за да достигне до Стокхолм. След пристигането си има нужда от още няколко дни почивка, преди да бъде способен да застане на старт. Въпреки това той участва в олимпийския маратон през 1912 г., който се превръща в решаващ момент в неговата необичайна история.

По време на състезанието физическото натоварване в крайна сметка се оказва прекалено голямо. Около 30-ия километър японският бегач прекратява участието си. След случилото се Канакури се чувства засрамен и първоначално не желае да се върне в Япония. Така неговият олимпийски маратон остава незавършен – поне за момента.

Историята получава неочаквано продължение през 1967 г. Тогава Канакури вече е на 76 години и се връща в Стокхолм. Поводът е символичното приключване на бягането, което е прекъснал през 1912 г. След толкова десетилетия той отново излиза на трасето и завършва оставащата част от дистанцията.

Така между началото и края на неговото олимпийско бягане се натрупват 54 години, 8 месеца, 6 дни, 32 минути и 20,3 секунди. Именно това необичайно изчисление стои зад определението за Канакури като най-бавния състезател, завършил олимпийски маратон. Важно е обаче да се има предвид, че резултатът е по-скоро исторически куриоз, отколкото спортно постижение в традиционния смисъл.

Историята на Канакури не приключва с този необичаен маратон. Той участва и на следващите две Олимпиади – в Антверпен през 1920 г., където завършва 16-и, и в Париж през 1924 г., където не успява да финишира. По този начин японецът има общо три олимпийски участия в маратона.

След активната си кариера Канакури продължава да допринася за развитието на бягането в Япония. През 1917 г. той основава състезанието „Екиден“ между Киото и Токио, а по-късно работи и върху разработването на обувки за маратонско бягане. След това се посвещава на преподаването на география. Умира през 1983 г. на 92-годишна възраст, оставяйки след себе си наследство, което далеч надхвърля един необикновен олимпийски резултат.