Адът на Пелелиу: Японската стратегия, която промени войната в Тихия океан
Битката за остров Пелелиу (15 септември – 27 ноември 1944 г.) е известна с това, че японците прилагат нова отбранителна стратегия, която значително затруднява американските сили.
Японската стратегия в битката за Пелелиу:
- Избягване на отбраната на плажната линия – Вместо да се опитват да спрат десанта на брега, както в предишни сражения (например при Тарава), японските войски създават добре укрепени отбранителни позиции във вътрешността на острова.
- Система от подземни тунели и укрепления – Японците изграждат сложна мрежа от бункери, тунели и естествени пещери в хълмистия терен на острова, което им позволява да водят продължителна защита.
- Тактика на „отбранителна дълбочина“ – Вместо фронтални атаки срещу десанта, японските сили прилагат тактика на изтощение – оставят американските войски да навлязат навътре в острова, където са подложени на постоянен обстрел от скрити позиции.
- Засади и контраатаки – Японските части провеждат добре организирани контраатаки и използват пещерите като защитни точки, което забавя напредването на американците.
- Саможертвена защита, без масирани „банзай“ атаки – Вместо класическите масови атаки, японците водят продължителна съпротива от укрепленията си, което прави битката една от най-кръвопролитните за американските морски пехотинци.
Главнокомандващите и стратегията на Пелелиу
Японската отбрана на Пелелиу е ръководена от полковник Кунишика Оота и генерал-лейтенант Садае Инагаки, които прилагат новата тактика за „отбранителна дълбочина“. Стратегията е разработена под влиянието на генерал Тадамичи Курибаяши, който разбира, че традиционните „банзай“ атаки водят до бързо унищожение на японските войски. Вместо това Оота организира изграждането на над 500 бункера, пещерни укрепления и подземни тунели, които свързват стратегически точки на острова, най-вече около хребета Умурброу (известен като „Хребета на Кървавите устни“). От американска страна генерал-майор Уилям Рупъртус, командващ 1-ва дивизия на морската пехота, подценява японската отбрана и очаква да превземе острова за три дни. В действителност битката се проточва повече от два месеца, а тежките загуби предизвикват въпроси относно стратегическата необходимост на операцията.Тази стратегия води до изключително тежки загуби за американските сили – макар че очакват бърза победа, битката продължава над два месеца, а загубите сред морските пехотинци са много по-високи от прогнозираното.
Жертви в битката за Пелелиу
Битката за Пелелиу е една от най-кръвопролитните в Тихоокеанския театър на Втората световна война. Загубите за двете страни са огромни:
🔴 САЩ:
- Общо загуби: около 10 786
- Убитите: около 1 950
- Ранени: около 8 450
- Изчезнали: десетки
🔴 Япония:
- Общо загуби: около 10 695
- Убитите: над 10 000 (почти цялата японска гарнизонна сила)
- Военнопленници: само 202 (повечето ранени или в безсъзнание)
Американските сили очакват бърза победа, но заради добре организираната японска защита битката продължава 73 дни, вместо предвидените 3 дни. Процентът на жертвите сред американските морски пехотинци е един от най-високите в Тихоокеанската война – около 40% от войниците на 1-ва морска пехотна дивизия са убити или ранени.
