Ендшпилът като заключителен стадий при спорове
Разбирането на ендшпила като заключителен стадий при спорове помага да се прецени кога трябва да спре спорът, да се прекратят действията и на двете страни, за да се премине към дипломация.
В шахмата ендшпилът е заключителният стадий на играта, когато фигурите вече са разменени. Оцелелите на бойното поле са малко. „В този техничен стадий въображението отстъпва място на строгия разчет“. – казва Гари Каспаров и припомня, че за разлика от другите етапи на играта, в повечето случаи грешките при ендшпила не могат да бъдат поправени. В това отношение Каспаров се възхищава от майстора на ендшпила в щахмата, седмият световен шампион по шах – В. Смислов (1921 – 2010). „Аз ще направя 40 добри хода и ако вие успеете да отвърнете със същото, то партията ще бъде реми“ – казва Смислов, чийто игрален коефициент (ЕЛО) е 2690, а мястото му в света за всички времена е 90-то. Може би благодарение на непогрешимия му усет за края на играта се дължи фактът, че Смислов има рекордно шахматно дълголетие, като се състезава до 80-годишна възраст.
При споровете ендшпилът съответства на мирните преговори след приключване на военните действия. Талейран (1754 – 1838), министър на външните работи на няколко правителства във Франция, определено е майстор на ендшпила, когато през 1814 – 1815 г. на Виенския конгрес спасява Франция от разпадане, като става посланик в Лондон и работи за съюз между двете страни. Според Талейран „ако хората се разбираха един друг, нямаше да има световна история“. По време на наполеоновите войни Европа е прекроена и без Талейран Франция е изправена също пред прекрояване. Още през 1801 г. той постига мир с Австрия (Люневилското споразумение), също мир с Великобритания (Амиенски договор, 1802). Талейран има заслуги и за решаване на споровете за независимостта на Белгия. През вековете майсторството на Талейран при ендшпил превръща името му в синоним на дипломатичност, хитрост, стигаща до циничност, интелект и усет за успешен край на спорна ситуация. „Играта в ендшпила се оценява по бинарна скала – тя или е силна, или е слаба и почти няма място за индивидуален стил.“ – казва Г. Каспаров. Определено силна е играта на Талейран при ендшпил, а съветите му при спорове извикват размисли до днес – „Добрият дипломат импровизира своите речи и внимателно подготвя своите мълчания“.; „Хубавото на обещанието е, че винаги можеш да се откажеш от него“.; „Дългата реч не помага за свършването на една работа, така както и дългата рокля не помага на ходенето“.; „Прощавам на тези, които не споделят мнението ми, но не прощавам на тези, които не споделят своето собствено мнение“.