Горна Сушица – селото, което укрива Яне Сандански по време на борбите му с Османската империя

Горна Сушица е историческо българско село, което играе ключова роля в революционната дейност на Яне Сандански и борбата срещу Османската империя.

Горна Сушица е село в Югозападна България, част от община Сандански, област Благоевград. Разположено в живописен регион на Пирин, селото има важно историческо значение, свързано с революционната дейност на Яне Сандански и борбата на македонските българи за освобождение от Османската империя.

На 10 февруари 1908 г. според сведенията на митрополит Емилиан Мелнишки, заловен край Мелник куриер на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), носещ писмо до комитета в село Манджово, разкрива местонахождението на четата на Яне Сандански. Четата от 12 души се укрива в къщата на Дино Бориков в Горна Сушица. Въпреки обсадата на властите, революционерите успяват да се измъкнат, докато много жители на селото, включително Бориков, са арестувани.

Яне Иванов Сандански е български революционер, активен в края на XIX и началото на XX век. Той е деец на Върховния комитет и дългогодишен ръководител на Серския революционен окръг на ВМОРО. Сандански остава една от най-спорните, но и най-значимите фигури в борбите за освобождение на македонските българи, известен със своите нестандартни методи и смелост.

Историята на Горна Сушица по време на революционните действия на Сандански подчертава значението на селата като убежища за борците за свобода. Тя демонстрира и цената, която местното население е плащало, подкрепяйки революционното движение и рискувайки живота си за каузата.

На снимката е Яне Сандански.