Херман Гьоринг – човекът, който се опита да надхитри Нюрнбергските процеси

След края на Втора световна война една от най-противоречивите фигури, изправени пред съда, е Херман Гьоринг. Като един от най-близките хора до Адолф Хитлер и ръководител на Луфтвафе, той пристига на Нюрнбергски процеси с намерението не просто да се защитава, а да контролира атмосферата в съдебната зала.

По време на процесите Гьоринг демонстрира увереност, харизма и политически опит. Той често влиза в словесни сблъсъци с прокурорите и се опитва да представи себе си като държавник, а не като военнопрестъпник. Историците отбелязват, че в първите седмици от процеса именно той успява да влияе най-силно върху останалите обвиняеми.

В един от най-известните моменти Гьоринг се опитва да оправдае действията на нацисткото ръководство с аргумента, че държавите по време на война винаги ограничават свободи и използват пропаганда. Тази линия на защита предизвиква остри реакции, тъй като съдът разглежда систематични престъпления срещу човечеството, а не обикновени военни действия.

По време на процесите Гьоринг прави няколко изказвания, които и до днес се цитират като пример за неговия цинизъм и психологически подход към властта. В разговор с психолога Густав Гилбърт той заявява: „Обикновените хора не искат война.“ След това допълва, че лидерите могат лесно да поведат обществото към конфликт чрез страх и пропаганда. В едно интервю с Гьоринг, Гилбърт обсъжда как националните лидери генерират народна подкрепа за война:

Гьоринг: Разбира се, хората не искат война. Защо някой беден мърляч от ферма би рискувал живота си във война, когато най-доброто, което може да извлече от нея, е да се върне във фермата си цял и невредим? Естествено, обикновените хора не искат война; нито в Русия, нито в Англия, нито в Америка, нито пък в Германия. Това се разбира. Но в края на краищата, лидерите на страната определят политиката и винаги е лесно да се дърпат хората след себе си, независимо дали става въпрос за демокрация, фашистка диктатура, парламент или комунистическа диктатура.

Гилбърт: Има една разлика. В демокрацията народът има известна дума по въпроса чрез своите избрани представители, а в Съединените щати само Конгресът може да обявява войни.

Гьоринг: О, всичко това е хубаво, но независимо от гласа, хората винаги могат да бъдат подчинени на волята на лидерите. Това е лесно. Всичко, което трябва да направите, е да им кажете, че са атакувани, и да заклеймите пацифистите за липса на патриотизъм и излагане на страната на опасност. Работи по същия начин във всяка страна.

Публикуваните наблюдения на Гилбърт са предмет на изучаване в много университети и колежи, особено в областта на психологията. Като главен военен психолог на Америка той провежда тестове за интелигентност на нацисткото ръководство. Най-висок резултат е получил Ялмар Шахт – 143 точки, следван е от Гьоринг и Артур Зайс-Инкварт. С най-малко точки се оказва Юлиус Щрайхер (106 точки).

Философията на Гьоринг по отношение на войната се свежда до: „Достатъчно е да им кажеш, че са нападнати.“ Според него така обществото може да бъде убедено да подкрепи почти всяка война. Друг често цитиран негов коментар е: „Лидерите определят политиката.“ С тези думи Гьоринг защитава идеята, че масите следват управляващите независимо от политическата система. Историците разглеждат подобни изказвания като опит едновременно да обясни механизма на нацистката пропаганда и да прехвърли част от вината върху самото общество.

Най-големият спор около личността му остава свързан с финала на процеса. След като е осъден на смърт чрез обесване, Херман Гьоринг успява да се самоубие с капсула цианид часове преди екзекуцията. И до днес се обсъжда как е получил отровата и дали това е бил последният му опит да „надхитри“ съда и да избегне публичното унижение.

Фигурата на Гьоринг остава символ на психологическата битка в Нюрнбергски процеси. Неговото поведение показва как част от лидерите на Нацистка партия са се опитвали не само да избегнат наказание, но и да влияят върху начина, по който историята ще ги запомни.