Йоци е на 5300 години, но учени откриха следи от още по-стари мумии в Европа

Когато става дума за най-старите мумии в Европа, почти неизбежно се споменава Йоци – Леденият човек. Тялото му е открито случайно на 19 септември 1991 г. от германските туристи Ерика и Хелмут Симон в Йоцталските Алпи, на височина около 3210 метра, само на 92,56 метра от австрийско-италианската граница, но на територията на Италия. Първоначално спасителите смятат, че са попаднали на загинал съвременен алпинист. Скоро археолозите разбират, че пред тях лежи човек от Медно-каменната епоха, живял преди повече от 5300 години.

Йоци е живял приблизително около 3300 г. пр.н.е., а тялото му е запазено по естествен път в алпийския лед. Заедно с него са открити дрехи, обувки, лък и стрели, кремъчен нож, съдове от брезова кора и забележителна медна брадва. Именно изключителното състояние на тялото и вещите му позволява на учените да възстановят удивително много подробности за живота на човек от европейската праистория. Южнотиролският археологически музей определя Йоци като най-старата известна „влажна мумия“ в света, а други музейни източници – като най-старата ледникова мумия.

Но означава ли това, че Йоци безусловно е най-старата мумия в Европа? Тук започва научният спор. През 2022 г. международен екип изследователи представи доказателства, че ловци и събирачи в долината на река Садо в Португалия вероятно са мумифицирали някои от своите мъртви преди около 8000 години – приблизително три хилядолетия преди Йоци. Изследването се основава на повторен анализ на фотографии от археологически разкопки, извършени през 60-те години на XX век. Необичайното положение и силното свиване на някои скелети подсказват, че телата може да са били постепенно изсушавани и пристягани преди погребението.

Разликата обаче е решаваща. От предполагаемите португалски мумии не са запазени цели мумифицирани тела с меки тъкани – днес разполагаме със скелетните останки и археологическите доказателства за начина, по който телата вероятно са били обработвани. Самите автори на изследването използват предпазлива формулировка: някои тела може да са били мумифицирани преди погребението. При Йоци ситуацията е съвсем различна – кожата, тъканите, вътрешните органи и дори съдържанието на храносмилателната система са запазени достатъчно добре, за да бъдат изследвани хилядолетия по-късно.

Това поставя въпроса какво всъщност означава думата „мумия“. Ако говорим за най-ранни доказателства за практикуване на мумификация в Европа, находките от Португалия вероятно са по-стари от Йоци. Ако обаче търсим изключително добре запазено естествено мумифицирано човешко тяло от европейската праистория, Йоци запазва своето особено място. Той не е балсамиран или подготвен за вечността като египетските мумии – природните условия са извършили мумифицирането. Дори точният механизъм на съхраняването му продължава да се обсъжда: по-нови изследвания оспорват старата представа, че тялото е останало непрекъснато затворено в лед веднага след смъртта.

Затова твърдението „Йоци е най-старата мумия в Европа“ се нуждае от уточнение. Археологическите данни от Португалия сочат възможна умишлена мумификация още преди около 8000 години, но там самите мумии не са се съхранили като тела. Йоци, на около 5300 години, остава изключителен пример за естествено запазена ледникова мумия и един от най-пълните човешки „архиви“ от европейската праистория. А спорът кой заслужава титлата „най-стара мумия“ показва нещо още по-интересно: новите методи могат да променят дори определения, които десетилетия сме приемали за безспорни.