Кой нарушава международното морско право в Черно море?

Черно море постепенно се превръща от важен международен търговски маршрут в опасна зона, в която военните действия застрашават свободата на корабоплаването. На 5 и 6 октомври 2026 г. три търговски кораба са атакувани с безпилотни летателни и морски апарати в изключителните икономически зони на Румъния и България. Два от тях потъват, а инцидентите предизвикват сериозна тревога сред черноморските държави. Специализираната компания за морска сигурност Ambrey оценява като много вероятно нападенията да са извършени от руски сили и да са насочени срещу кораби, свързани с украинския износ на зърно. Това обаче представлява експертна оценка, а не окончателно съдебно установяване на отговорността. На 7 октомври българският Консултативен съвет за национална сигурност осъжда нападенията като грубо нарушение на международното морско право и настоява за разследване. Възниква основният въпрос: могат ли воюващите държави да превръщат международните търговски маршрути в бойно поле?

За да се определи кой нарушава морското право, трябва да се разграничат свободата на корабоплаването, правата на крайбрежните държави и правилата за водене на война по море. Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. урежда различните морски пространства, включително териториалното море и изключителната икономическа зона. Последната може да се простира до 200 морски мили от изходните линии на крайбрежната държава, но не е равнозначна на нейна суверенна територия. В нея другите държави запазват определени свободи на корабоплаване. При въоръжен конфликт се прилагат и нормите на международното хуманитарно право. Търговските кораби по правило са граждански обекти и не могат да бъдат атакувани само защото превозват стоки от държава, участваща във войната. При определени обстоятелства кораб може да придобие качеството на военна цел, например ако действително подпомага военни операции, но и тогава важат изискванията за разграничаване, пропорционалност и предпазни мерки. Следователно нито националността на кораба, нито произходът на товара сами по себе си оправдават нападение.

Русия носи основната отговорност за започването на пълномащабната война срещу Украйна, а действията ѝ в Черно море многократно са поставяни под международноправна критика. След февруари 2022 г. блокирането на украински пристанища, ударите срещу пристанищна инфраструктура и заплахите за търговското корабоплаване предизвикват международни реакции. През юли 2023 г. Москва прекратява участието си в Черноморската инициатива за износ на зърно, договорена с посредничеството на ООН и Турция. Русия обосновава военноморските си действия с необходимостта да ограничава украинските военни възможности и да защитава собствената си сигурност. Тези аргументи обаче не дават неограничено право да се нападат граждански кораби. Международната морска организация многократно предупреждава за опасността за моряците и търговията. През април 2026 г. арбитражен съд по Конвенцията на ООН по морско право установява нарушения от страна на Русия на определени задължения за оценка на въздействието върху морската среда и международно сътрудничество. Същевременно съдът отхвърля други украински претенции, включително част от тези относно корабоплаването, което показва необходимостта всеки спор да бъде оценяван по конкретните доказателства.

Действията на Украйна също пораждат сериозни международноправни въпроси, особено когато нейни нападения засягат търговски танкери извън непосредствената зона на бойните действия. През май 2026 г. компанията Ambrey съобщава за атаки с украински морски дронове срещу три танкера, свързани с износа на руски нефт, в турската изключителна икономическа зона. Част от плавателните съдове са били свързвани със санкционни списъци, но включването на кораб в такъв списък не го превръща автоматично в законна военна цел. Украйна има право да се защитава срещу въоръжената агресия, но това право не отменя задължението да спазва международното хуманитарно право. Ако търговски кораб действително участва във военни операции, правната му защита може да бъде преценявана по различен начин. Ако обаче единствената причина за нападението е, че превозва икономически важен товар за противника, законността на атаката е силно оспорима. Така възниква спорът дали икономическото отслабване на противника може да оправдае използването на сила срещу гражданското корабоплаване.

България, Румъния и Турция са изправени пред опасността войната да засегне непосредствено техните икономически и екологични интереси. Нападенията срещу кораби в техните изключителни икономически зони могат да причинят човешки жертви, разливи на горива, прекъсване на търговски маршрути и повишаване на застрахователните разходи. Особено важно е, че нападение в изключителна икономическа зона не означава автоматично нападение срещу територията на съответната държава, но може да нарушава международните правила и да създава непосредствена заплаха за нейната сигурност. Българският Консултативен съвет за национална сигурност предлага през октомври 2026 г. засилено сътрудничество с Румъния и Турция, международен анализ на инцидентите и усилия за мораториум върху военните действия в Черно море. Допълнително значение има Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., която урежда преминаването на военни кораби през Босфора и Дарданелите. Тя обаче не отменя останалите правила за безопасност на гражданското корабоплаване.

Кой тогава нарушава международното морско право в Черно море? Отговорът изисква разграничаване между отговорността за войната и отговорността за всяко конкретно нападение. Русия е държавата, започнала пълномащабното нахлуване в Украйна, а срещу нейните действия по море има множество документирани обвинения и установени отделни международноправни нарушения. Това не означава, че всички действия на Украйна автоматично са законни. Всяка страна, която умишлено атакува защитен граждански кораб без достатъчно правно основание, нарушава приложимите правила, независимо как обяснява военните си цели. За конкретните инциденти от октомври 2026 г. са необходими независими разследвания, които да установят извършителите, характера на целите и обстоятелствата на нападенията. Международното морско право не трябва да се превръща в средство за политически обвинения без доказателства. Неговият основен принцип остава защитата на човешкия живот, законното корабоплаване и морската среда. Ако Черно море престане да бъде безопасен път за международната търговия, последиците ще засегнат не само воюващите държави, но и всички страни, които зависят от него.