Кой път е по-опасен – Шипка или Арабаконак?

Подробен анализ на безопасността на Шипченския проход и Арабаконак. Сравнение на трафик, настилка, климатични условия и статистики за ПТП, за да стане ясно кой път е по-рисков – особено през зимата.

Когато сравняваме Шипченския проход и Арабаконак, говорим за два различни типа риск. И двата пътя са планински, но условията, трафикът и статистиките за инциденти показват ясно: опасността не е еднаква. А когато анализът се базира на факти, а не на усещания, разликата става още по-очевидна.

Проходът Шипка е висок (около 1 190 м) и включва над 80 остри завоя, голяма част от които са с ограничена видимост и стръмни наклони. По данни на АПИ и МВР, участъкът Габрово – Шипка – Шейново попада в групата на планинските пътища с най-висока концентрация на ПТП в Централна България. Годишно се регистрират десетки инциденти, като най-честите причини са загуба на контрол в завой и неспособност да се реагира при внезапна промяна в настилката. През последните три зимни сезона Шипка е бил затварян над 25 пъти заради снеговалежи, виелици и заледявания – фактори, които увеличават риска драстично. В района са документирани и множество инциденти със закъсали автобуси и товарни автомобили при спускане.

Арабаконак, с надморска височина около 930-950 м, има съвсем различен профил. Пътят е по-широк, с по-плавни завои и значително по-ниска денивелация. По данни на АПИ, в участъка Ботевград – Етрополе се отчита над два пъти по-ниска аварийност в сравнение със зоната на Шипченския проход. Затварянията поради тежки зимни условия са редки – обикновено единични случаи на сезон, тъй като районът получава значително по-малко снеговалежи. Трафикът също е по-слаб, което намалява риска от ускорено натоварване, колонни образувания и неправилни маневри.

Един често пренебрегван елемент е състоянието на настилката. В доклади на АПИ за последните години се посочва, че участъци от Шипченския проход изискват по-чести ремонти заради по-голямото натоварване и по-суровия климат. Това води до периоди с временни неравности, фуги и износване на асфалта – фактори, които увеличават риска при спускане. В Арабаконак настилката обичайно се поддържа в по-добро състояние именно защото трафикът е по-слаб и климатът по-мек, което намалява амортизацията.

Друг важен детайл е честотата на аварийни спирания. По данни на областните пътни управления, в района на Шипка често се регистрират закъсали автомобили, прегрели спирачки и затруднени автобуси при спускане – проблем, много по-рядък в Арабаконак. Разликата идва не само от наклона на пътя, но и от големия поток тежки превозни средства.

По всички обективни показатели Шипка е значително по-опасният от двата прохода. И докато Арабаконак може да създаде проблеми при лошо време, рискът там е системно по-нисък.

Така че въпросът остава прост и практичен: ако трябва да минете през зимата, кой от двата пътя ще изберете – и защо?

По материала работи Веселин Байчев