Момичетата с радия: трагичната история на жените, които рисуваха със светеща боя

Жени в САЩ и Канада работят във фабрики, където нанасят радиоактивна боя върху часовници и измервателни уреди. По-късно тези работнички стават известни като „момичетата с радия“ – название, свързано с една от най-значимите истории за трудова експлоатация и професионални заболявания.

Радият е радиоактивен химичен елемент, чието излъчване може да се използва за създаване на светещи покрития. През първите десетилетия на миналия век подобни циферблати са особено полезни, защото позволяват времето да се отчита и при слаба светлина. Производството се разраства, а фабрики в щатите Ню Джърси, Илинойс и Кънектикът наемат предимно жени за прецизната работа по рисуването на малките цифри и стрелки.
Една от основните компании в тази индустрия е United States Radium Corporation, която продава своята светеща боя под името Undark. В предприятието ѝ в Ориндж, Ню Джърси, работничките приготвят сместа и я нанасят с фини четки върху циферблатите. Заплащането зависи от произведеното количество, което означава, че по-бързата работа носи повече пари. За много млади жени тази възможност е привлекателен начин да получават доходи в период, когато изборът им за професионална реализация е ограничен.

Опасността се крие не само в самата боя, но и в инструкциите за нейното използване. Когато върхът на четката се разрошвал, ръководителите насърчавали служителките да го заострят с устните си. Така се поддържала необходимата прецизност, без да се губят време и материал. Този метод, известен като „оближи, потопи, боядисай“, водел до поглъщане на малки количества радиоактивна боя при многократно повтаряне на процедурата.
На жените било внушавано, че работата е безопасна. Някои дори използвали светещата смес, за да украсяват ноктите, лицата или зъбите си, без да подозират какви могат да бъдат последствията. Междувременно специалисти в производството познавали рисковете на радия и използвали защитни средства като екрани, специални инструменти и маски. Този контраст между предпазливостта на част от ръководството и липсата на защита за работничките по-късно се превръща в един от най-сериозните въпроси в съдебните дела.

С времето започнали да се появяват тревожни здравословни проблеми. Някои жени страдали от силни зъбни болки, разклащане и загуба на зъби, рани в устната кухина и костни увреждания. При други се наблюдавали анемия, фрактури и тежки поражения на челюстта, известни като „радиева челюст“. Натрупването на радий в организма можело да причини сериозни увреждания, тъй като химичният елемент се държи по начин, който позволява част от него да се отлага в костите.

В началото причините за заболяванията често били отричани или обяснявани с други фактори. Някои лекари не разполагали с достатъчно информация, а представители на компаниите оспорвали връзката между работата и влошеното здраве. В отделни случаи медицинските данни не били предоставяни открито, а на болните жени се приписвали други причини за състоянието им. Това забавяло разпознаването на проблема и затруднявало опитите им да получат справедливо отношение.

Разследванията постепенно започнали да разкриват мащаба на опасността. През 20-те години на миналия век специалисти по обществено здраве изследвали условията във фабриката в Ню Джърси и установили замърсяване с радий, както и недостатъчни мерки за защита. Натискът върху работодателите се увеличавал, особено след като станало ясно, че заболяванията не са изолирани случаи. Проблемът вече не можел да бъде разглеждан единствено като медицинска загадка, а и като въпрос на отговорност към хората, изложени на опасни вещества по време на работа.

Една от най-известните фигури в борбата за справедливост е Грейс Фрайър, която заедно с други бивши работнички завежда дело срещу компанията. Пътят към съда бил труден, тъй като намирането на адвокат отнело време, а здравето на жените продължавало да се влошава. През 1928 г. случаят в Ню Джърси приключил със споразумение, което предвиждало финансово обезщетение, пожизнени плащания и покриване на медицинските и съдебните разходи на петте ищци. Макар това да не можело да поправи нанесените щети, делото привлякло широко обществено внимание.

Подобни случаи се появили и в Илинойс, където работнички от Radium Dial Company също се разболявали след продължителна работа със светещата боя. Те поискали компенсации за медицинските си разходи и потърсили правна защита. През 1938 г. трудова комисия в Илинойс се произнесла в полза на пет жени, въпреки че последващото изплащане на обезщетенията се оказало сложно. Тези процеси показали колко трудно е за отделния работник да се противопостави на голяма компания, особено когато здравето му вече е сериозно увредено.

Историята на „момичетата с радия“ оказва трайно влияние върху развитието на трудовото законодателство и правилата за безопасност. Случаите допринасят за по-широкото признаване на професионалните заболявания и необходимостта работодателите да носят отговорност за опасните условия на труд. Постепенно се въвеждат по-строги предпазни мерки, а практиката работничките да оформят четките с устните си е прекратена. През следващите десетилетия използването на радиеви бои в циферблатите постепенно е изоставено.

Значението на тази история надхвърля съдбата на конкретните жени. Техните преживявания помагат на учените да разберат по-добре как радият въздейства върху човешкия организъм, а събраните медицински данни допринасят за развитието на радиационната защита. Случаят напомня и за важността на достъпната научна информация, независимия медицински контрол и правото на служителите да знаят какви опасности крие работата им. „Момичетата с радия“ остават символ на смелостта на хората, които се борят за истината и за по-безопасни условия на труд, дори когато срещу тях стоят силни корпоративни интереси.