Преодоляване на импасе чрез преговори
Спорове, достигнали до импасе, е имало винаги – от древността до наши дни. Тази статия търси причини и начини за преодоляване на импасе и отправя поглед към съветите на Аристотел (древността) и Ницше (по-ново време).
Споровете – индивидуални или групови – са неизбежни в общественото ни битие. В тях си дават среща силни емоции, които довеждат спора до патова ситуация. Относно ролята на емоциите в такива спорове Аристотел напомня, че обладаните от афект не могат да вземат същото решение, което биха взели спокойните и безпристрастни участници в спора. Основно изискване за преодоляване на импасе е решенията да се вземат при спокойно състояние на духа. Търсейки ролята на емоциите при подобни спорове, Ницше стига до извода: „Човек често противоречи на някое мнение, докато всъщност му е несимпатичен само тонът, с който то се поднася“. Като прибавим към емоциите и неумението да се общува, става ясно колко трудно е преодоляването възникналия конфликт. До импасе се стига и когато липсва желание за разрешаване на конфликта, но в същото време ситуацията налага натиск за разрешаването му.
За да се преодолее импасе, са необходими преговори.
Преговори
Да се водят преговори е цяло изкуство. Доказателства в това изкуство са „тези, които могат да се създадат чрез метода ни от самите нас“ (Аристотел), те трябва да бъдат открити. Както и останалите изкуства, така и изкуството да се водят преговори не изследва индивидуалните случаи. Аристотел в тази посока дава следния пример: „медицината не дири какво е здравословно за Сократ…, а какво е здравословно за такива и такива хора“. Той напомня, че индивидуалното е безкрайно и не е предмет на знанието. Изкуството да се водят преговори за преодоляване на импасе трябва да тръгва от общите положения в спора и да определи кои от тях се отнасят до конкретното. Посоката е от общото към частното. Исканията за контрол на ситуацията, за участие във вземането на решения и за спазване на конкретни условия са обект на дискусия при воденето на преговори. Спорът има две решения, които взаимно се изключват. Отговорът на въпроса според Ницше е в намирането на радостния час, когато можем да кажем:
„Приятели, няма приятели!“ – се провикна умиращият мъдрец.
„Врагове, няма врагове!“ – се провиквам аз, живият глупец.
Аристотел съветва при патова ситуация в спора да не се опираме на предишни заключения или да смятаме, че твърденията ни не могат да се опровергаят. Когато решенията по спора на страните са взаимоизключващи се, то противоположна може да бъде и ценностната скала на опонентите. „Неутолимата страст към равенство може да се изрази така, че или да ни се иска да смъкнем на нашето равнище всички останали (чрез принизяване, препъване), или заедно с всички да се издигнем нагоре (чрез признание, подпомагане, радост от чуждата сполука) – Ф. Ницше. Ако се стигне до споделени ценности, спорът може да бъде разрешен. Тук се стига до способността на страните да правят компромис, защото „който не умее да охлажда мислите си с лед, не бива да се излага на жаркия зной на спора.“ (Ницше). Без компромиси е трудно да се излезе от задънената улица. Според Ницше „в отношението ни към друг човек истинското равновесие… понякога се възстановява, като поставим в собственото си блюдо няколко зрънца от неправдата“.
Преодоляване
Уменията за социално общуване в случая са много важни. Ницше в това отношение напомня: „Случва се някой да говори извънредно разумно и уместно и пак целият свят да крещи в полза на противното: именно защото думите му не са адресирани до целия свят“.
Друг фактор за преодоляването на импасе е мотивацията. Невъзможността да се реши даден спор е свързана с невъзможността на страните по конфликта да променят поведенческия си стереотип. „Дали в разговора ще се съгласим или не с твърденията на другия, зависи от навика: смисъл имат и едното, и другото.“ (Ницше) Желанието за силово разрешаване на спор трябва да отстъпи на стремежа към промяна и анализ на негативните резултати. В груповите конфликти например често работодателят се разглежда като враг на работника. Трябва да бъде наложена идеята, че другата страна е партньор, а не враг. Необходим е и анализ на ресурсите, с които разполагат двете страни за водене на преговори. Пасивната позиция (мълчанието) се свързва с недостиг на ресурси и превръща опонента в неравностоен участник в преговорите – „И за двете страни най-неприятният начин да се отговори в една полемика е човек да се ядоса и да замълчи: защото атакуващият обикновено си обяснява мълчанието на другия като израз на презрението му към него.“ (Ницше).
Друг важен момент за преодоляването на импасе е присъствието на свидетели. Ницше напомня, че: „Желанието ни да се хвърлим във водата след удавника е двойно по-голямо, когато наоколо ни има хора, които не смеят да го сторят.“ Опитът показва, че импасе се постига по-скоро в отсъствие, отколкото в присъствие на свидетели.
Разрешаването на груповите конфликти трябва да започне от тяхното локализиране. Може да се използва посредничеството на местните институции. При груповите конфликти е необходимо да се познават нормативните документи, свързани с разрешаването им, както и институционалните форми (синдикати, организации на работодателите, организации на собствениците и др.). Аристотел напомня, че „в законите е спасението на държавата“. Според него освен законите, които утвърждават нашата позиция, трябва да познаваме и документите, които защитават чуждата гледна точка. Стачката например, като начин за разрешаване на групов конфликт, трябва да бъде предшествана от преговори при ясни нормативни документи относно исканията на двете страни. За преодоляването на импасе е необходимо също стриктно спазване на договорните отношения. Всяко договаряне събира конфликтни отношения, конкретни искания при определени условия. Необходимо е също преодоляване на различното интерпретиране на наличната информация в спора.
В заключение ще отбележим, че често на олтара на помирението се налага да положим жертва, но тя не трябва да бъде „каузата“, която ни е скъпа и заради която сме влезли в спорове. Възниква още един спорен въпрос относно разумната цена на помирението.