Село Катунци и споровете дали селата трябва да плащат данък на манастири

Село Катунци е историческо селище край Сандански, известно със средновековни грамоти и спорове за данъци между селото и манастирите.

Село Катунци е разположено в Югозападна България, в община Сандански, област Благоевград. Днес то е познато като спокойно и традиционно селище, но историческите извори показват, че Катунци има дълбоки и любопитни корени, свързани с важни политически и църковни процеси от Средновековието. Миналото на селото разкрива не само ежедневието на местните жители, но и сблъсъци на интереси между духовната и светската власт.

Първите писмени сведения за Катунци датират от 1220 г., когато селището се споменава под името Катуница. Тогава деспот Алексий Слав – владетел на Мелник, издава грамота, която задължава жителите да работят и плащат данък на манастира „Света Богородица Спилеотиса“ в Мелник. Подобни грамоти не са изолирано явление и показват модел, характерен за Средновековието, при който села попадат под духовна зависимост и са длъжни да издържат църковни институции.

Тази практика често поражда спорове – дали е справедливо селяните да издържат манастири и дали духовната власт трябва да има право да облага населението. За местните хора това е било тежко бреме, защото данъкът не само намалява доходите им, но и ги поставя в зависимо положение.

Днес Катунци е съвременно населено място с живи традиции, но споменът за тези събития остава важен елемент от местната идентичност. Историята на селото напомня, че зад всеки топоним и всяка общност стои сложна мрежа от влияния, решения и съдби, които оформят живота на поколения българи в региона.