Спорът за преименуването на храм и площад „Александър Невски“

Спорът за името на площада и патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ е свързан с въпроса да бъде ли то сменено. В дискусията като в плитка се сплитат нишки от миналото, настоящето и бъдещето. Този спор е част от обществените дебати в съвременното българско пространство за имена на улици и паметници, свързани със спорни политически и исторически фигури.

Кой е Александър Невски?

Александър Ярославич Невски (1220-1263) е средновековен владетел на Владимирско-Суздалското княжество. Води успешна битка срещу шведите в Нева и получава прозвището Невски. Следващата му победа е при битката на Чудското езеро (1242г.), когато нанася поражение на католическите кръстоносци. Според руските историци тази битка показва противопоставянето на Русия на Западна Европа. Той е в добри отношения със Златната орда (държава, основана от монголския хан Батъй или още Бату през 1243г.) и кара населението на Новгород да плаща данък на монголите. Има твърдения, че А. Невски е приел исляма. Тези твърдения също са обект на спорове. В житието му има информация, че преди смъртта си той е приел причастие и е имал монашеско име – Алексий. Факт е, че Златната орда приема исляма като официална религия (през 1313), години след смъртта (1263) на Невски.

Храмът „Св. Александър Невски“ (София)

„Св. Александър Невски“ се намира на площада със същото име и е катедрален храм на българския патриарх. Той е най-големият православен храм на Балканите. Завършен е през 1912г. Освещаването му става през 1924г. Тъй като Александър Невски е бил патрон на руския император Александър II, названието се свързва с българо-руските отношения към този момент.

Спорът

Очевидно за руснаците той е светец, но трябва ли да бъде приет като такъв и от българите? Още през Първата световна война започват споровете за преименуването на храма. През 1915г. правителството на Васил Радославов взема решение да бъде преименуван на „Св. Св. Кирил и Методий“. Водят се разгорещени дискусии в тогавашното общество и в Народното събрание. Един срещу друг застават например братя Вазови. Докато „за“ преименуването е Иван Вазов, опонент е д-р Борис Вазов. Въпреки че парламентът одобрява преименуването, през 1920г. е върнато старото име на храма.

За мнозина българи А. Невски е чуждестранен войн, за други – светец. Приел ли е исляма?  Избивал ли е православни християни? Като аргумент в спора се появява и отрицателният отговор на въпроса дали българите са запознати с живота на Александър Невски и спорните моменти в биографията му. В общественото пространство се появяват снимки с шлема на Невски (с цитат от Корана) в Оръжейната палата в Кремъл, надписите на шлема са с арабска писменост. Разпространява се и информация, че Невски е сменил религията си, като е приел исляма. Арабският текст е “Радвай верните с обещание за помощ от Аллах и скорошна победа!“. Опонентите в този спор подлагат на съмнение обаче факта, че въпросният шлем е бил на А. Невски.

БПЦ  (Българската православна църква) се противопоставя на преименуването и се аргументира с това, че името е част от родната история и това го прави място, свързано с много събития от миналото на БПЦ. Освен това трябва да се отдава значение и на волята на дарителите при строежа на храма.

Дебатите за името на паметника се свеждат до голяма степен до противопоставянето между Изтока и Запада в родното пространство, защото името на храма всъщност насочва към Изтока. Това е един от споровете, в които общественото мнение може да има решаващо значение. В същото време дебатът е своеобразен тест за памет и нуждата от визия за бъдещето.