Спорни въпроси за свободата
Споровете за свободата днес са породени от факта, че нашите съвременници често се изкушават да отстъпят свободата си на диктатори. Готови са да я загубят, ако в замяна получат сигурност, удобство и предвидимост, макар и за сметка на личната си независимост. Така те се превръщат във винтчета на машина – нахранени, облечени, но престанали да бъдат свободни хора.
В книгата „Бягство от свободата“ Ерих Фром (1900-1980) отбелязва: „Въпреки че претърпя много поражения, свободата спечели редица битки.“ Но след всяка победа за свободата се появяват нови предизвикателства – самите победители започват да защитават новите си привилегии, което поставя въпроса дали свободата е крайна цел или само междинна спирка в човешкото развитие.
Какво е свободата?
Свободата е сред най-спорните концепции в човешката история. Какво всъщност означава тя? Как се отнася към естествената склонност на хората към подчинение? Бърнард Шоу (1856-1950) подчертава, че „свободата значи отговорност. Ето защо мнозина се страхуват от нея.“ В подобен дух говори и Езоп (620-560 г. пр.н.е.), предупреждавайки: „Дори за цялото злато на света не бива да продаваш своята свобода.“
Свободата и жаждата за власт
Друг спорен въпрос е съвместимостта между свободата и стремежа към власт. Дали желанието да бъдеш свободен е вродено у човека? Шилер (1759-1805) смята, че „човек е създаден свободен, дори да се е родил с вериги.“ Но доколко свободата зависи от социалната и културната среда? Волтер (1694-1778) поставя свободата в рамките на закона, заявявайки: „Свободата се състои в това, да зависиш само от законите.“ Но ако тези закони не защитават индивидуалните права, остава ли свободата реална?
Свободата като социален и психологически проблем
Фройд (1856-1939) вижда връзката между личността и обществото като статична, включително и по отношение на свободата. Човек цени преди всичко личната си свобода, но не може да живее изолирано – той е социално същество и зависимостта му от другите създава неизбежни компромиси.
Защо за едни свободата е върховен идеал, а за други – заплаха? Христо Ботев (1848-1876) изразява крайния идеал за свобода с думите: „Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата.“ В същото време, Ф. Честърфийлд (1694-1773) отбелязва, че „онези, които викат най-силно за свобода, често търпят най-неохотно нейните последици.“
Националният аспект на свободата
Свободата има и национално измерение. Съмърсет Моъм (1874-1965) предупреждава: „Ако една нация цени нещо по-високо от свободата, то тя ще загуби свободата си. Най-ироничното е, че ако това нещо са комфортът или парите, тя ще загуби и тях също.“ Историята многократно доказва тази теза – компромисите със свободата често водят до диктатури, които отнемат и материалните блага.
Заключение
Свободата остава динамична и многопластова ценност, често разменяна срещу сигурност и удобство. Психологическите, икономическите и идеологическите фактори, които я формират, ще продължават да пораждат спорове. Най-важният въпрос, както посочва Ерих Фром, е: защо и как съвременният човек все още прави опити да избяга от свободата?
