Спорове в България през 9 век – Закон за съдене на населението

„Във всяка разпра, обвинение и набеждаване князът и съдията не трябва да съдят без достатъчно свидетели, но да казват на съдещите се, обвинителите и спорещите: „Ако не представите свидетели, както повелява божият закон, очаквайте да получите същото наказание, което искате за противника си!“ Така повелява божият закон и който не го пази да е проклет.“ – из „Закон за съдене на населението“, първият писан български и славянски законник. Той е съставен около 900 година по разпореждане на княз Симеон.

 

„Закон за съдене на населението“ привлича вниманието на поколенията, понеже е пръв писан български и славянски законник. Той е съставен около 900 година по разпореждане на княз Симеон. Въпросът дали е бил създаден в България е обект на научни спорове.

„Закон за съдене на населението“ е познат по две редакции: кратка – от 32 законоположения (тя заема 46 глава в старобългарската правна компилация „Кръмчая книга“) и обширна – от 77 законоположения. Най-старият запазен препис от него е от 13 век. За пръв път е публикуван в печатната „Кръмчая книга“ през 1649 – 1650 година в кратката си редакция, която е по-близо до първообраза.

Из „Закон за съдене на населението“

Преди да се говори за каквато и да било правда, трябва да се спомене божията правда. Затова свети Константин, след като написа първия закон, предаде го и каза така: „Всяко село, в което се извършват езически обреди и клетви, да се отдаде с всичко на божия храм. Колкото имоти имат господарите в това село, дето се извършват езически обреди и клетви, да се продадат и стойността им да се раздаде на бедните.“

Във всяка разпра, обвинение и набеждаване князът и съдията не трябва да съдят без достатъчно свидетели, но да казват на съдещите се, обвинителите и спорещите: „Ако не представите свидетели, както повелява божият закон, очаквайте да получите същото наказание, което искате за противника си!“ Така повелява божият закон и който не го пази да е проклет.

Преди всичко във всяка разпра князът и съдията са длъжни с най-голямо внимание и търпение да правят издирване и да не присъждат без свидетели справедливи, страхуващи се от бога, познати, нямащи никаква вражда, нито лукавство, нито омраза, нито тъжба, нито разпра с тогова, против когото показват, но да се страхуват от бога и правдата му. А броят на свидетелите да бъде единадесет и най-малко до този брой. А в малките препирни от седем до три и най-малко до този брой.

Съдията има власт да предупреждава свидетелите, когато ще показват на някого, и да им напомня, че ако някога се намери да са лъгали, очаква ги или клетва, или продажба, или същото наказание. Не трябва да се приемат за свидетели нито в една разпра, които някога са изобличени в лъжа или са пристъпили божия закон, или живеещите скотски живот, или ако са невещи в разпрата, изключват се…

Който открадне свободен човек и го продаде или го пороби, да бъде превърнат в роб, както е поробил свободния, и в същото робство да бъде поставен…

Който има жена и се съчетае с робиня, оказала се безчинница, робинята да се продаде от княза в друга земя и стойността й да се раздаде на бедните, а така също блудникът следва по божия закон да се отдели от божиите раби в пост седем години…

Правен ред в българското общество през 9 век

През седемдесетте – осемдесетте години на 9 век в българското общество се създава единен правен ред. Принципите на равенството, истинността и свободата са били обявени за свещени. Княз Борис е принуден да използва временно византийски правни норми. По негово разпореждане след покръстването на българския народ е преведен от гръцки византийският законник „Еклога Леона царя“, съставен по указанието на императорите Леон III и Константин V Копроним. Неговият наследник княз (от 919г. цар) Симеон намира за необходимо да създаде закон, осигуряващ правен ред в българската държава.

Съставителите на „Закон за съдене на населението“ изхождат от постановленията на византийските правни компилации „Еклога“ и „Номоканон“ (втората според някои учени  е преведена от славянобългарския първоапостол Методий) и от прабългарски и славянски обичаи. Така например, съобразно с правните понятия на местното население на българска територия, пленникът се откупува с работа, след като престава да бъде роб. Гръцките наказания в много случаи са били заменени с глоба или продажба.

Законът обхваща разпоредби от публично-правен и от частно-правен характер. Законоположенията са от областта на държавното, процесуалното, наказателното и гражданското право.

При съставянето на „Закон за съдене на населението“ са създадени много нови думи за правни понятия, които по-късно навлизат в говоримия език. Като ценен правен, исторически и литературен паметник той дава сведения за живота на българите през 9 век, когато останалите славянски народи не познават високо организираните форми на държавен живот.

Българите по това време са имали съзнанието за необходимостта от подчинение на индивида на волята на колектива. Общозадължителното законодателство помага на държавата да издържи на напора на враждебно настроените народи.

 

 

На картината: „Българският цар Симеон – Основоположникът на Славянската литература“ (1923), картина от цикъла „Славянска епопея“ на чешкия художник Алфонс Муха

Подобни статии