Спорове в Древна Индия – Махабхарата

„Каквото може да се намери тук, може да се намери и другаде. Каквото не може да се намери тук, не може да се намери другаде.“ Така започва Махабхарата.
Махабхарата е санскритски епос, в който се разказва за 18 армии, които воюват 18 дена. Това е една от най-дългите поеми в света. Сказанието се състои от 100 000 куплета. Датирането им е обект на спорове, но се смята, че основната част на епоса е написана преди новата ера, а авторите са няколко.
Съдържанието се фокусира върху потомците на рода Бхарата. Цар Панду умира, като оставя петима невръстни сина, наречени пандави в епоса, а слепият му брат Дритаращра става настойник на децата му и наследява трона. Дритаращра има сто сина и една дъщеря, които в поемата са наречени каурави, по името на техен прадядо. Съперничеството между пандавите и кауравите прераства в открита омраза, безкрайни спорове и вражди. Кауравите изпращат пандавите заедно с майка им в съседен град на празненство, настаняват ги в къща от насмолени (лесно запалими) дървета с идеята да ги изгорят живи. Пандавите се спасяват чрез подземен тунел, заживяват като отшелници. Съседният цар Друпада търси съпруг за дъщеря си Драупади и за тази цел устройва състезание по стрелба с лък. На състезанието пандавите отиват преоблечени като брамини. Един от пандавите (Арджуна) печели състезанието, а майката решава Драупади да бъде обща съпруга на петимата й сина, защото в предишния си живот Драупади се е молила на Шива пет пъти за съпруг. Научавайки това, кауравите се съюзяват с пандавите и им отстъпват половината царство. Следва нов заговор, при който един от кауравите предлага на един от пандавите да играят на зарове, а залог да е царството. Пандавите губят и живеят в изгнание 13 години. На тринадесетата година започва голямата война между пандавите и кауравите, като и двете страни търсят съюзници и във войната са въвлечени почти всички индийски царе. Битката трае 18 дни на полето Курукшетре (полето на Куру, който е прадядо на двата рода), на сто километра от днешния град Делхи. От войската на кауравите оцеляват само трима. През нощта те се промъкват в лагера на пандавите и започват клане, петимата братя пандави се спасяват. Те си връщат управлението на царството, но са ужасени от кръвопролитията, с които са постигнали победата. Управляват 36 години, после се оттеглят в изгнание доброволно (в Хималаите) до края на живота си. Не желаят да управляват, защото това би изискало да използват още сила и да сеят смърт. Първоначално попадат в ада, защото всички владетели, макар и за кратко, трябва да престоят там.
При решаването на изградената от спорове поема водеща е идеята, че доброто и злото съществуват в единство. „Добро от зло делим, когато дарило ни е пребогато със висше знание небето. Но времето и битието, а с тях и кармата и нравът способни са да ни отправят по лоши пътища, дори когато инак сме добри“. Хората сами решават: „Всеки избора си прави според наклонности и нрави добър да бъде или зъл. Да стане друг не би могъл.“ Определяща при този избор е ролята на познанието: „В душите плевел са гневът, страстта и жаждата за слава – мъдрецът ги изкоренява.“