Спорове за данъци – данък „донос-бонус“

Финансовото министерство прави опит да прокара своята идея за т.нар. данък донос-бонус като мярка за изсветляване на сивия сектор. Според проекта за този данък, ако хората сигнализират за данъчни нарушения на фирми за сума, която надхвърля 100 хил. лв., те ще получат възнаграждение от 10% от установената с тяхна помощ сума. Така се осъществява финансов стимул при подаване на информация за данъчни нарушения. Условие, на което трябва да отговаря подадената информация, е конкретика при излагане на фактите и обстоятелствата, като информацията от своя страна не е известна на НАП и/или Агенция „Митници“, но не е и публично оповестена. Лицата, които заемат длъжност при данъчните или в службите за контрол и проверки, нямат право на донос-бонус. Тезата на вносителите на проекта е, че с подадената информация може да се съберат допълнителни данъчни задължения и да се осветлят недекларирани облагаеми сделки.

Този данък става повод за спорове между представителите на различни партии при поправките в ДОПК (данъчно-осигурителен процесуален кодекс). В мотивите против данък донос–бонус се изтъква, че предложената идея съдържа в себе си възможности за нелоялни търговски злоупотреби и  подаване на невярна информация. Вместо търсения ефект – изсветляване на сивия сектор, може да се стимулират доноси срещу конкуренти.

Макар че е приета на първо четене в Парламента, идеята в крайна сметка е отхвърлена на второ четене. Финансисти например смятат, че отхвърлянето на проекта донос-бонус е правилно, защото мярката изглежда интересна, но няма да има резултати за данъчните.