„Щуката“ на Крилов и неостаряващите проблеми при спорове

В „Щуката“ Крилов доказва, че баснята само в преносен смисъл означава „измислица“ с алегоричен характер. Реализмът в нея побира общи проблеми от всички времена при спорове. Те се оказват неостаряващи – отношението между престъплението и наказанието, моралният облик на съдиите и прокурорите, подкупването на длъжностни лица, пристрастие при определяне на наказанието, неадекватност на наказанието предвид вината и цялостния облик на виновника:
Щуката
Крилов
Подсъдна Щуката била,
че в езерото всички изпояла;
и с пълна с обвинения кола
виновницата, както подлежало,
в съда докарали в леген голям.
Съдии от лъката насъбрали,
те мирно си пасели там;
но имената им в архива не остали:
две Кранти, но от старите,
два Пръча или три, и две Магарета.
Да има ред и да е сигурен надзора,
в съда била Лисана прокурора.
А пък мълва в народа се предавала,
че Щуката я с рибица снабдявала.
Съдиите пристрастие не проявили,
не можел да се скрие този път
на Щуката грехът.
И няма що: принуден бил съдът
и за виновната обесване решили –
та страх да се внуши така.
„Почтени ми съдии! – Лиса заявила, –
обесване е малко, бих определила
за Щуката аз смърт нечута досега:
та за крадците да е страшно и опасно –
да я удавим.“ – „Виж, прекрасно!“ –
крещят съдиите. Решават едногласно
и хвърлят Щуката в съседната река!