Тактиката да стоиш между две враждуващи сили – – Алкивиад (450г. пр. н. е. – 404г. пр. н. е.)

Алкивиад е известен атински военачалник и политик от фамилията на Алкмеонидите. Ученик и приятел на Сократ, действащо лице в три диалога на Платон, израснал в дома на чичо си Перикъл, Алкивиад изработва своя стратегия, която включва основното правило да пази независимостта си и да не става част от която и да е група при спорове. Той не се обвързва с никоя от спорещите страни. В диалога между Сократ и Алкивиад (Платон) Сократ пита: „Вие твърдите, че не се нуждаете от други хора…, не се нуждаете от никого“ и в този въпрос вече е поставена една интересна тактика – да стоиш между две враждуващи сили, без да се обвързваш с тях.
Като стратег през 417г. пр. н. е. Алкивиад предлага на атиняните да се извърши военна сицилианска експедиция. Става един от предводителите на армията на Атина, като повежда нейната флота към Сицилия. Неуспехът на тази морска акция става причина за загубите на Атина във войната срещу пелопонеските градове-държави. Опонентите му отправят много обвинения в различни машинации, но Алкивиад не се завръща в Атина, за да се оправдава. Вместо това отива при спартанците и разбунтува Йония срещу Атина. Спарта е най-силният съперник на Атина. Известна е репликата на Алкивиад към спартанците: „Ако като враг съм ви причинил толкова беди, то като приятел мога да бъда доста полезен“. („История на Пелопонеската война“, Тукидид, 460 – 400г. пр. н. е.) Той дава обещания, че ще подкрепи Спарта, с което изненадващо става желан съюзник и от Атина. Влиянието му нараства точно защото не подкрепя само една от враждуващите страни.
При Сиракуза атиняните претърпели поражения, обвинили отново Алквидиад. Този път той бяга при друг техен съперник – Персия. Там е приет радушно, защото персийците оценили факта, че като военачалник познава стратегията на атиняните и спартанците. В този момент и атиняните, и спартанците се опитват отново да го направят отново свой съюзник. Оставайки независим, Алквидиад става ценен и за трите враждуващи помежду си държави.
Виждайки завистта на спартанските военачалници, той успява да уреди да напусне Спарта и да се върне в Атина триумфално, след победите при Абидос (411г. пр. н. е.), Кизик (410г. пр. н. е.), става и господар на Византион (409г. пр. н. е.). „Ако спрем да управляваме другите, сме в опасност самите ние да бъдем управлявани“ – такава е позицията Алквиад, който в този случай следва съветите на Сократ: „Преди да можете да управлявате другите, трябва да се научите да управлявате себе си“. За Алкивиад съществува рязка граница между справедливо и полезно и на тази граница той поставя своята тактика: „Мисля, мой Сократе, че атиняните и всички останали елини рядко задават въпроса кое е справедливо и кое несправедливо, те смятат, че това се разбира от само себе си. Следователно, оставяйки настрана загрижеността за справедливостта, те се грижат само за ползите от каузата. В крайна сметка справедливо и полезно, както вярвам, не е едно и също нещо…“
През 406г. пр. н. е. се укрива в Тракия, където е убит от наемници.