Стратегии за справяне със завистта

Стратегии за справяне със завистта

„Хората често се хвалят с най-престъпни страсти, но завист, страст нерешителна и страхлива, никой не смее да си признае.“ (Ларошфуко, 1613-1680 )

Тази тема започва от библейската история за Каин и Авел и продължава до днес. За да изясним възможните стратегии за справяне със завистта, трябва да осмислим причините, които я пораждат. Всеки човек има определено мнение за себе си. Проблемът със завистта започва, ако човекът има твърде високо мнение за качествата и възможностите си. В момента, в който срещне друг, който го превъзхожда, човекът се смущава. Надареният му напомня колко обикновен е той – „Завистливият слабее само от изгледите за чуждото благополучие.“(Хораций, 65г. пр. н. е. – 8г. пр. н. е.). Нарушен е душевният баланс на посредствения човек. А ответната реакция е завист. Той категорично няма да признае това – „Хората често се хвалят с най-престъпни страсти, но завист, страст нерешителна и страхлива, никой не смее да си признае.“ (Ларошфуко, 1613-1680) Дори може разпалено да я отрича, а в същото време подмолно да действа, да търси слабите места и недостатъците на този, на когото завижда. Най-общо тактиките на завистта са две – да се оклевети или да се прехвали този, който е обект на завистта. Стратегиите за справяне със завистта зависят от тези две тактики.

Да се примирим с превъзходството на другия.

Винаги има хора, които превъзхождат другите в някакво отношение. да не забравяме, че „в чуждите ръце трохите хляб изглеждат като голяма филия“. (А. Кантемир, 1708-1744). Осъзнаването на този факт води до разбиране на това отрицателно чувство. То може да причини душевни страдания, който водят до самоунищожение, но може да бъде и използвано в положителен аспект, когато доведе до амбицията да се постига повече и повече, да се върви към успехите на надарения човек.

Да се научим да четем между редовете на критиката срещу нас.

„Завистта превзема и най-здравите крепости.“ (Молиер, 1622- 1673) Наивността и неразбирането на завистта може да имат тежки последици. Завистта винаги има благоприличен вид – „Завистта не знае е какво е празник.“ (Фр. Бейкън, 1561-1626).  Съветите и престорената загриженост, сарказмът и шегите често не са безобиден начин за критика.

Да не вярваме на прекалените комплименти.

Това е подмолна и злокачествена тактика на завистливия, която цели да приспи бдителността – „Завистта е най-искрената форма на хвалбата“. (Дж. Колинз). В резултат реакцията на човека, на когото завиждат, може да бъде закъсняла. Защитата при тази тактика винаги е по-трудна. Престорено смиреното държание не е отговор на такова нападение, предвид на това, че „има хора, които завиждат на човека и за хубавото време при неговото погребение.“ (О. Фишер). Необходимо е да признаваме незначителните си недостатъци и слабости, за да не изглеждаме безпогрешни галеници на съдбата. „Най-доброто отмъщение е огромният успех“. – Ален Делон (1935 – 2024)

Да се научим да предвиждаме раждането на завистта.

За целта трябва да си дадем сметка кои качества са я породили. Има хора, които като че ли предизвикват околните, за да събудят завистта им. Те изваждат на показ всичко хубаво, което им се случва. Понякога съвсем нямат заслуги за него. Имали са късмет или хубавото е в резултат на случайно стечение на обстоятелствата. Когато непрекъснато повтарят и подчертават хубавото в живота си, те карат другите да се чувстват нещастни и да изпитат завист. Вината за раждането на завистта трябва да потърсят у самите себе си. Трябва да се проявява скромност и да се прикриват качествата и уменията, които притежаваме. Необходима е предпазливост, когато говорим за доброто си положение. Можем да припомняме, че за успеха си дължим много и на други хора.