Стратегията на Изабела д‘ Есте за ненамеса в спорове
Изабела д‘ Есте (1474 – 1539), принцеса на Ферара и владетелка на Мантуа, не позволява на никого да я въвлече в свирепите политически спорове, с които изобилства XV век. Тя успява да пази неутралитет, да наблюдава отстрани враждуващите страни, а след края на всеки конфликт авторитетът й нараства. Нейната стратегия се опира на ключовото правило – да не се присъединява към никоя от враждуващите страни, защото знае – ако при един съюз се окаже, че е взета страната на по-слабия, съдбата на неговите съюзници няма да е завидна. Сключването на съюз с една от враждуващите страни означава поява на нови противници, на нови конфликти. Цикълът може да се повтаря много пъти. Намесата на страната на един от двама съперници ще извика ненавист у пренебрегнатия. Друго ключово правило в нейната стратегия е да се разграничават собствените интереси от интересите на останалите участници в спора. Намесата в помощ на една от страните в спора би означавало да се защитават интересите на тази страна, дори това да противоречи на собствения интерес. Третото правило, към което се придържа Изабела д‘ Есте, е любезно отношение към всяка от враждуващите страни.
През XV век Венеция, Флоренция, Рим и Милано са в непрекъснати спорове за надмощие помежду си и в постоянни вражди с чуждите нашественици (Франция и Испания). При тази обстановка градът-държава Мантуа в Северна Италия разчита на Изабела д‘ Есте, за да запази своята независимост. Многобройни неприятелски армии сноват из Италия, а Мантуа оцелява.
Изабела д‘ Есте е дъщеря на херцога на Ферара (малко италианско княжество). Получава отлично образование и е изключително интелигентна. През 1490г. тя се омъжва за Джанфранческо Гонзага, херцог на Мантуа. Съпругът рядко се завръща в Мантуа и младата херцогиня е пълновластният управител на града-държава.
През 1498г. кралят на Франция Луи XII решава да завладее Милано. Папа Александър VI Борджия обещава Венеция да не се намества, като изисква в замяна Луи XII да му предостави правата върху Мантуа. Лудовико Сфорца, който управлява Милано, иска помощ от Изабела д‘ Есте в тази конфликтна ситуация. С него херцогинята е в приятелски отношения. Но тя отстоява своята стратегия за ненамеса в спорове между враждуващи страни и през 1499г. Луи XII завладява Милано. В променената обстановка Изабела д‘ Есте демонстрира приятелски чувства към Луи XII с любезни писма и подаръци. В чест на победата над Милано френският крал организира бал през 1500г. и кани Изабела д‘ Есте. За херцогинята балът се превръща в дипломатическа мисия, в която тя успява да издейства от Луи XII обещание да брани независимостта на Мантуа от агресията на останалите градове-държави в Италия. През същата година синът на папата (Чезаре Борджия) започва да разграбва селища в Северна Италия. Предусетила опасността над Мантуа, Изабела д‘ Есте отново започва да пише любезни писма и да изпраща подаръци, този път – на папския син. Дипломатическите умения на херцогинята отново съхраняват малкия град – държава. Мантуа остава един от малкото градове, които не са превзети от Чезаре Борджия.
През 1503г. владетелят на Ферара – Алфонсо, който е брат на Изабела, влиза в конфликт с новия папа Юлий II, заемащ папския престол след смъртта на папа Александър VI Борджия (Изабела д‘ Есте надживява трима папи, без да се намеси в конфликтите, с които те са свързани). Алфонсо подкрепя французите, а Юлий II е решен завинаги да ги прогони от Италия. Изабела д‘ Есте се заема да покаже подкрепа и на двете страни… Насърчава съпруга си да се бие с папските войски, а в същото време позволява на французите да преминат през земите й, за да помогнат на брат й във Ферара. Малкото херцогство Мантуа отново оцелява. През 1509г. съпругът й е заловен и задържан като заложник във Венеция. Изабела успява да го освободи през 1510 г., като изпраща сина си Федерико при папа Юлий II като гаранция за политическото поведение на съпруга й.
Стратегията на Изабела д‘ Есте за ненамеса в спорове и скандали я превръща в една от най-авторитетните жени в Италия през епохата на Ренесанса.
На снимката: Изабела д‘ Есте, портрет от Тициан (1536)