След възкачването на цар Симеон Велики на българския престол отношенията между България и Византийската империя постепенно се влошават. Мирът, установен по времето на неговия баща княз Борис I, изглежда стабилен, но скоро настъпват събития, които поставят край на продължилото години спокойствие между двете държави. Причина за възникналия спор става решение на византийския император Лъв VI…
По време на Четвъртия кръстоносен поход водачите на кръстоносците научили за принц Алексий Ангел, син на сваления византийски император Исак II Ангел. Младият претендент успял да избяга от затвора в Константинопол и потърсил помощта на западните рицари. Той планирал да свали от власт своя чичо Алексий III и предложил на кръстоносците огромна награда, ако…
През 1034 г. в Константинопол пристига младият норвежки благородник Харалд Хардрада, придружаван от около петстотин викинги, въоръжени с характерните за северните воини двуостри бойни секири. След като е принуден да напусне родината си поради политически сътресения, той поема на дълго пътешествие към Византийската империя, преминавайки по търговските и военни маршрути през река Днепър и Черно…
След десетилетия ожесточени войни между Византия и Първото българско царство император Василий II най-накрая постигнал пълна победа през 1018 г. Дългият конфликт изтощил и двете държави и превърнал Василий в един от най-могъщите владетели на Средновековието. След смъртта на цар Самуил и по-късно на цар Иван Владислав съпротивата на българите постепенно рухнала, а част от…
През XV век Османската империя започнала да използва нов тип оръжия, които променили хода на средновековните войни. Най-известното сред тях било огромното оръдие „Базилика“, създадено от унгарския инженер Урбан. По това време артилерията все още била сравнително нова технология, но султан Мехмед II осъзнал, че мощните оръдия могат да разрушат дори най-здравите крепостни стени. Именно…
Раждането на дете в императорското семейство на Византия било не просто личен празник, а важно държавно събитие. Особено голямо значение имало появяването на наследник, известен като порфиророден – дете, родено по време на управлението на императора. В такива случаи дворът организирал поредица от церемонии и тържества, които продължавали повече от седмица. Още в деня на…
През X век Константинопол бил политическият и дипломатическият център на Източната Римска империя. Византийският двор бил известен със своя строг церемониал, в който всяка чуждестранна делегация заемала определено място според отношенията между нейната държава и империята. Именно този сложен протокол станал причина за сериозното недоволство на западния дипломат Лиутпранд Кремонски. Лиутпранд бил духовник, историк и…
Във Византийската империя цветовете имали силно символично значение, особено в императорския двор. Червеното мастило било един от най-важните знаци на върховната власт и затова единствено императорът имал право да го използва при подписването на официални документи. Тази привилегия подчертавала неговото изключително положение като владетел на империята. Византийските държавни актове често съдържали специален надпис, наречен „менологем“….
През XII век отношенията между Византийска империя и Венецианска република постепенно се влошават, въпреки че двете сили дълго време поддържали взаимноизгодни търговски връзки. Напрежението достига връх през 1171 г., когато византийският император Мануил I Комнин предприема изненадващи действия срещу венецианците в империята. Причината за кризата била серия от нападения и безредици в района на Галата…
Магнаура била една от най-величествените сгради в Константинопол и символ на могъществото на Византийската империя. Разположена в близост до Света София и Големия дворец, тя служела като място за приеми, държавни церемонии и срещи с чуждестранни пратеници. Името ѝ вероятно произлиза от латинското „Magna Aula“, което означава „Голяма зала“. Именно тук византийските императори демонстрирали не…
